Джон Атанасов и "Четвъртата революция"

Къде е мястото на "Четвъртата революция" в наши дни и какво не знаем за Джон Атанасов? В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" коментира проф. Владимир Гетов, Уестминстърски университет, Лондон, автор на предговора към книгата "Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра" на Джейн Смайли.

Четвъртата информационна революция

"Трябва да се върнем назад в човешката история, не прекалено, защото настоящето също е интересно. Първата информационна революция настъпва, когато хората започват да говорят, преди около 50 000 години. Втората – когато започват да пишат, защото речта не може да бъде архивирана. Третата революция е свързана с разпространението на информация чрез печатната преса на Гутенберг, както и с технологичните открития като телеграфа, телефона, радиото и телевизията. Тази трета фаза се развива през последните 5–6 века.

До края на 30-те години на XX век обработката на информация е била изцяло човешка дейност. И именно тогава откритието на Джон Атанасов поставя началото на Четвъртата информационна революция – епохата, в която обработваме информация и генерираме знания с помощта на компютри."

Джон Атанасов

"Трябва ясно да разграничим, че човекът, който пристига в Америка, е Иван Атанасов – бащата на Джон. Като дете Иван е бил ранен по време на Априлското въстание, но оцелява. Дядото на Джон Атанасов загива. Иван заминава за Америка, започва от нулата, завършва инженерно образование, и през 1903 г. се ражда неговият син Джон – откривателят на електронния цифров компютър.

Макар че Джон Атанасов не се определя като българин, той е наполовина българин. В семейството на Атанасови тази информация е била често споделяна – че произхождат от България. Но да се върнем към самото откритие – как му хрумва идеята и защо то е част от Четвъртата информационна революция? Това е резултат от дългогодишен сблъсък с проблема за пресмятане с много по-висока скорост от тази, с която човек може да смята с хартия и писалка. Потребността възниква в академичен контекст – в средата, в която той се развива. Завършва докторантура, става професор в Щатския университет в Айова и през 30-те години работи по този проблем.

Той не е единственият – много велики учени са се опитвали да го решат от векове. Но Атанасов се сблъсква с него и не може да спи, защото иска да го разреши.

Има една история – малко пикантна, но вярна. В една зимна вечер, след дълга работа в кабинета си, той се качва в колата и започва да шофира с висока скорост – това го успокоявало. По това време в щата Айова има сух режим, но от другата страна на река Мисисипи, в Илинойс, вече няма. Спира в крайпътен бар, поръчва си бърбън и, както сам казва, именно в този момент му се изяснява по какъв начин може да създаде компютър. Това разказва сам Джон Атанасов – има го на черно-бяло видео от лекция в 1980 г."

Джон Атанасов – невъзпят герой на информационната епоха

В научните разработки – независимо дали са инженерни или не – има установен принцип: те преминават през три етапа... Всяко научно откритие преминава през три етапа: самото откритие, доказателство, че то работи, и производство. При Джон Атанасов откритието е лично негово и това е доказано. Тоест, ако питаме кой е открил електронните цифрови компютри, единственият отговор е Джон Атанасов.

Вторият етап – доказателството, е реализиран съвместно с неговия асистент Клиф Бери. Третият етап, за съжаление, не е осъществен от самия Атанасов. В него се намесват други колеги, които научават за работата му в Айова, посещават го за една седмица и се запознават с проекта. Атанасов се радва на този интерес – чувствал се донякъде изолиран, тъй като не е получавал достатъчно признание от ръководството на университета. Затова, когато някой му казва: "Искам да дойда да видя", той откликва с ентусиазъм и разказва всичко.

Документирано е, че в кореспонденция Атанасов предупреждава Джон Моукли – гостът, който идва да разгледа компютъра – че проектът е в процес на патентоване и не може да бъде използван свободно. Атанасов вече има работещ прототип и документация, която стои на бюрото на президента на университета. Но, за съжаление, президентът не е убеден, че трябва да се отпуснат средства за подаване на патент във Федералното бюро. Така процедурата не се осъществява.

Някои колеги казват: "Ако Атанасов беше в Бъркли, а не в Айова, президентът щеше да изпрати документацията и всичко щеше да се реши много бързо." Така откритието му остава незабелязано. По-късно Атанасов попада в изключително активна и отговорна среда – Изследователския институт на Американската флота, където ръководи екип от над 100 учени и работи по сериозни задачи по време на Втората световна война.

Участва в създаването на компютърното общество, което се формира след края на войната от група от 26 изтъкнати американски учени. Един от тях е Джон Винсент Атанасов.

Признанието му обаче идва по-късно – благодарение на патентни дела. Най-напред е признат в България – през 1970 г. получава орден "Кирил и Методий" – първа степен, три години преди съдебното решение в САЩ. По-късно е признат и в други страни, включително получава най-високата американска награда за технологично откритие от президента Джордж Буш – старши."

Как продължава историята, след като Атанасов показва компютъра си на колегите

"Те се прибират в своите университети, а неговият – не финансира патентоването. Прототипът е напълно завършен. Има документирани данни, че колеги от катедрата по статистика са използвали компютъра, като са му изпращали задачи, които той е решавал на неговия компютър – създаден от него и с помощта на Клифърд Бери. Той достига пълна функционалност, но в един момент Атанасов постъпва във флота, а Бери – в армията. Така компютърът остава в сутерена на Катедрата по физика и малко след края на войната, при неприятни обстоятелства, е разглобен. Не е можел да мине през вратата, затова е бил разглобен. Тези, които го разглобяват, просто са имали нужда от нова лаборатория и решават да го премахнат.

Това е вторият компютър – първо Атанасов създава макет, който работи през 1939 г., след което започва отначало и изгражда напълно функциониращ модел. По-късно, за целите на съдебния процес, съдията иска от него да направи още един макет."

Информацията днес

"Има огромни обеми данни, които са "погребани" – не можем да ги достигнем, не можем да ги прочетем. Защото са твърде много. Има информация, съхранена на електронни носители, която не може да бъде открита. Когато започнаха да се получават потоци от данни от космически спътници и станции, основният проблем на учените беше, че не могат да ги запомнят. В един момент казаха: "Успяхме да ги запомним". А после: "А можете ли да ги обработите?" – "Мислим как да ги обработим по-късно, но поне ги запомнихме".

Ситуацията е критична – можем да запомним, опитваме се да съхраним, но за да разберем какво означава информацията, тя трябва да бъде обработена и анализирана. А обемът е наистина огромен... И предстоящите квантови компютри – които всеки момент ще започнем да използваме."