Във второто издание на Пътуващия фестивал на науката домакини са Кърджали, Смолян, Враца и Габрово. За акцентите в програмата и за есенните научни маршрути в София разказва в "Нашият ден" Любов Костова от фондация "Красива наука".
"Учените трябва да бъдат на сцените, да бъдат главните герои на нашите решения за ролеви модели", заявява Костова.
Пътуващият фестивал на науката се осъществява с подкрепата на МОН, БАН и общините домакини.
Училищна програма в Кърджали днес ще включва работилници за начален, среден и горен курс ученици – от роботика до космоса, от научната фантастика и фантастичните катаклизми до реалните сценарии за разрушителни земетресения. Общата програма вечерта ще е посветена на изследването на слънчевата активност.
Въпроси, чийто отговори ще бъдат потърсени са: Какво влияние имат климатичните промени върху вирусите и тяхното и развитие и върху какво работят учените по света, за да се адаптираме по-леко към промените? Как информацията и дезинформацията влияят върху съзнанието и физиологичните ни реакции?
За мисията на фондация "Красива наука" Костова казва: "Познаваме учените и самите ние сме вдъхновени и искаме да ги представяме на другите. Заблуда е, че учените са някъде далеч – те са хора с обикновен живот и необичайни професии. Това е голямото послание. Учените са хора, които задават "шантави" въпроси, които водят до открития. Светът на науката е място, където дебатът е задължителен, в което има страшно много вдъхновение и е много по-достъпно, отколкото си го представят хората обикновено."
"Науката е универсален език. Тя е еднакво валидна тук, в Кърджали, в центъра на София, в космоса. Доколкото на учените им е известно, някои от законите, които познаваме тук, би следвало да действат навсякъде във вселената. Езикът на науката е последно установената обективна истина, но и език в развитие – учените не се страхуват от това. Научният език и откритията на науката са важни за всеки един от нас", казва още Костова, която смята, че научният метод трябва да се преподава в училищата.
"Имаме право на свое мнение само след като сме се запознали с фактите", заявява тя.
За програмата на второто издание на Пътуващия фестивал на науката и за събитията, които престоят в София – чуйте в звуковия файл:
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените..
Книгата "Войната за Петрич 1925 г." беше представена по време на тържествата по повод 100-годишнината от Петричкия инцидент или кратката гръцко-българска..
В "Аларма" гостува журналистката от "Свободна Европа" и поетеса Катерина Василева – лауреат на ХLI Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
