Капка Тодорова: Като признава палестинска държава, Западна Европа сякаш награждава "Хамас"

Защо "признаването на палестинска държава възнагради терора на "Хамас", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Капка Тодорова, кореспондент на "Клуб Z" в Берлин и завърнала се наскоро от Израел.

"Признаването на палестинска държава беше обяснено от всички, които в момента подкрепят тази вълна на признаване – че става дума за символичен акт, който цели да нормализира ситуацията и да тласне двете страни към примирие. Това е официалното обяснение. Но дали ще бъде постигнато? Аз, като по-обикновен журналист, смятам, че има твърде много подводни камъни. Инициативи, които не са обсъдени с основните играчи в региона, а това са САЩ, които по-скоро ще забавят и дори ще попречат на примирието, отколкото да го ускорят."

Защо тогава Макрон и Стармър предприеха този ход

"Виждам три причини. Първата е свързана с широко обсъжданите вътрешнополитически проблеми както във Франция, така и във Великобритания. И Макрон, и Стармър са изправени пред ниска популярност и силен натиск – от една страна, от засилващата се левица, но не център-ляво, а крайноляво. В последните 5-10 години махалото се измести и сега наблюдаваме как се появява крайноляв отговор, който бързо печели млади привърженици. От друга страна, има натиск от все по-големите мюсюлмански общности в Европа – избиратели, които имат влияние в определени бастиони и от които зависят регионални избори. Те не говорят на палестинците и на Израел, а на собствените си избиратели вътре в страната.

Вторият фактор: Макрон многократно се опитва да постави Франция в лидерска позиция, но досега не му се получава. Една от основните причини за това е изключително слабата икономика на Франция. Слаба в групата на най-богатите държави. Големи икономически проблеми, големи дългове, липса на възможност за провеждане на реформи, които с времето трябва да стават все по-драстични. Има и силна съпротива от традиционни профсъюзи, социалдемократи, социалисти, които са сериозна съпротивителна сила. Така че само с инициативи не се получава. Видяхме, че Макрон не успя да поеме реална лидерска роля и по въпроса с Русия и войната в Украйна. А сега, в Близкия изток, сякаш Макрон и Стармър се опитват да покажат, че има европейски антиТръмп фронт и че европейците искат лидерска роля в региона. Тук има и едни, гласно отричани, но все още действащи рефлексии на големите колониални сили, които виждат свои интереси в този регион. Близкият изток, както винаги, е сцена на сблъсък между някогашните Велики сили."

С признаването на Палестина тези държави наливат сила в "Хамас"

"За да го разберем, трябва да се върнем към 7 октомври. Това не беше внезапна идея на "Хамас", не беше изолиран терористичен удар. Напротив, това беше акция, готвена с години. Това беше "коронният проект“ на вече елиминирания лидер на "Хамас". Изцяло негов проект.

Идеята му беше да нападне мащабно от всички фронтове, с много жертви от израелска страна. Мечтаеше, че така ще увлече арабите в Израел и палестинците от Западния бряг — всички да се втурнат по улиците на Израел, да убиват евреи, и да се стигне дори до нова арабско-израелска война. В някакъв момент да се намесят и други държави от региона. Целта не е създаване на палестинска държава, а унищожение на Израел.

Тук трябва да уточним, че признаването на палестинска държава е нежелано от Израел в този момент, но то е още по-нежелано от самите палестинци в Газа – поне от "Хамас". Защото тяхната идея не е две държави, а един голям ислямски халифат.

Така че, признавайки палестинска държава, Западна Европа сякаш награждава "Хамас" – постига се част от целта, Израел е наказан, принуден да отстъпи. Изглежда, че един варварски, мащабен, невиждан досега терористичен акт е начинът палестинците да постигнат част от целта си. Те не желаят решение с две държави, но биха го приели като първа фаза, както е записано в теориите на Синуар, че решението за две държави е само първа стъпка към унищожението.

Сега, когато всичко в света е изключително сложно и вече има война между Украйна и Русия, има интереси в Близкия изток, Иран и Сирия са с нови режими, нещата са толкова объркани и оплетени, че в този момент да се смята, че скоро може да има държави в този политически контекст, които да живеят мирно една до друга, е наивно. Особено след като все още има заложници при "Хамас". Така че това е един изключително объркващ ход, който според мен е насочен най-вече към вътрешната публика."

Защо думата "Хамас" почти не съществува в авторитетни международни медии

"Може би това е наистина един стар, но все още очевидно функциониращ антисемитизъм. Но има и друго обяснение защо такива стабилни, големи медии, които са заслужили доверието на публиката, допускат този внезапен – аз бих го нарекла – голям медиен провал.

Израел губи медийната война. Или я е загубил тотално. И това не е чудно, той не може да я спечели. В Израел живеят 10 милиона души, а евреите по света, всички заедно — са 0,2% от световното население. Докато мюсюлманите са 1,25% от световното население. Тоест, дори като брой туитове, постове и споделяния, няма как да се навакса тази маса. Все пак трябва да сме наясно, че в арабските държави, в мюсюлманския свят, антисемитизмът не е нещо срамно.

Оттам нататък войната е и политическа – между една иначе малка държава, но с много голямо влияние, каквато е Катар. Имаше разкрития наскоро, че 170 милиона долара е отделил Израел тази година за медийно представяне. Част от тези пари отиват в големите социални мрежи като YouTube или Facebook, за да "пушват" нагоре постовете на израелското външно министерство, което обяснява позицията си.

Същевременно Катар, чрез фондации, организации, частни дарения е наляла пари в страшно много НПО-та и малки медии в Европа. Това е една голяма мрежа, която цели да представя и защитава интересите на Катар. А катарските интереси не са израелските интереси. Това е другата страна на проблема."

Международни журналисти в Газа

"Според мен е грешка, че Израел не допусна международни журналисти в Газа, въпреки опасността. Защото всички медии разчитат на местни стрингъри, а местните стрингъри някои от тях ни го признаха, че не можеш да работиш за медия в Газа и да пускаш каквото решиш, без да го одобри "Хамас". И всичко, което се пуска, се одобрява от "Хамас". Тоест, оттам също получаваме само контролирана от "Хамас" информация. Разбира се, жертвите са много, разрушенията са мащабни. Това е факт.

Освен това, онова, което се пропуска, е, че не става дума само за "Хамас". Това не е война само между Израел и "Хамас". Това е война, която започна на 7 октомври от "Хамас" в Газа, но на 8 октомври започна ракетен обстрел от "Хизбула" в Южен Ливан. Миналата година бяха изстреляни над 350 хиляди ракети. Там също бяха евакуирани близо 70 хиляди души от селата. Аз наскоро посетих този регион – почти няма хора.

И за това не се говори – че и там десетки хиляди напускат домовете си, не могат да се върнат, и са бежанци вътре в собствената си страна.

Продължихме и с иранската атака през април, ракетна. Израел отговори и тогава Иран атакува с балистични ракети. Това е ново развитие на този конфликт. Балистичните ракети не са онези ракети, които "Хамас" си сглобяват сами в банята. Това са големи ракети, които удариха Израел. Няма адекватна защита срещу тях, каквато има срещу по-малките.

След това продължаваме с хутите от Йемен – те нямат обща граница с Израел, намират се много далеч, но въпреки това откриха фронт срещу Израел. Наскоро, по време на празниците, атакуваха Южен Израел и раниха тежко 27 души.

Също така има атаки от иракски шиитски милиции. До смяната на режима в Сирия бяха ангажирани и сирийски шиитски милиции. Но поне на този фронт Израел предстои да подпише споразумение за сигурност. Така че там успяват да запушат пробойната, но седем фронта са открити срещу Израел и това е войната, която тази държава води. Защитна война."

Израел днес от първо лице

"Израел... Много е трудно да се наблюдава обективно и да останеш равнодушен. А като журналист трябва да не затваряш очите си. Израел все още живее в 7 октомври 2023 година. Там всички се притесняват, скърбят и искат да бъдат върнати похитените граждани. Още при кацането на летището минаваш покрай шпалир от снимки на все още отвлечените.

Едно от отвлечените момчета има български паспорт, български корени. Навсякъде мисълта на хората там е да си върнат заложниците. Това беше и другият проблем сега, че Макрон и Стармър просто прескочиха тази тема за заложниците.

Тези похитени хора, които са предимно от кибуците до границата с Газа. Аз бях и там – потресаващо е. Те още не могат да се оправят. Още са пълни руини. Стаи, детски стаи с десетки дупки от куршуми, разхвърляни играчки навсякъде, люлки на малки деца... Това са кибуци, в които всеки втори е бил отвлечен или убит и то по ужасяващо варварски начин. От пеленачета до възрастни хора, оцелели от Холокоста. Включително над десет бяха филипински работници, които нямат нищо общо с този конфликт. Включително една бременна палестинска жена, която е отивала да ражда и тя е разстреляна.

Всички са избити. Да не говорим за фестивала с младите хора от цял свят, който даде най-много жертви. Там има много изоставени автомобили – близо 1600. Събрани са до пътя, който е бил осеян с тези 1600 коли. Разстоянието между Иерусалим и кибуца е около 40 минути, представете си колко много автомобили, изгорени, с трупове в тях.

Това са картини, при които не можем да кажем – хайде да затворим страницата,  защото това беше преди две години и е просто една дата. Наистина е потресаващо това, което се случи на Израел. И аз много съжалявам, че светът го приема като нещо, което Израел и евреите могат да понесат и не е нужно да говорим за него."

Снимка – личен архив