Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българският принос в изучаването на Антарктида – 3 епизод: Завършен и открит е новия лабораторен блок на българската база

Снимка: Марина Великова

Една от основните задачи в 33-ата българска антарктическа експедиция, извън научната дейност, е завършването на сградата на новия лабораторен блок, каза Камен Недков – командир на българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" на о. Ливингстън и още споделя командирът на базата.

Това е вторият етап от построяването на лабораторния блок и включва пълното изграждане на вътрешни стени, окабеляване, водоснабдяване и канализация и електрическо отопление. То трябва да бъде завършено през този полярен сезон и сградата да започне да функционира на сто процента като самостоятелна единица. За следващата година ще остане нанасянето на научното оборудване и мебелировката. Тук всичко се прави в името на науката и тя е на първо място, поясни Недков.


Сградата има три отделни лаборатории, склад към тях, сервизни помещения, голяма зала, която да служи за научна работа, конференции, събирания или свободно време, четири спални помещения с нужните бани и голяма съблекалня за цялата сграда.

Това е шестата поредна експедиция на Камен Недков. Той разказва, че е станал командир на базата по време на четвъртата си експедиция. Започнал като командир втора смяна заедно с д-р Атанас Пелтеков, който бил командир първа смяна. На о. Ливингстън Камен идва с интерес към новото, неизвестното и вярата, че може да бъде полезен.

Васил Гурев е ядрен физик и работи във физическия факултет на СУ. Тази година той за 13-ти път участва в екипа на изследователите на остров Ливингстън. Челото на най-близкия ледник до българската антарктическа база се придвижва с до 20-30 метра годишно, разказа физикът Васил Гурев от Софийския университет "Св. Климент Охридски", дългогодишен член на Българския антарктически институт и многократен участник българската експедиция. В рамките ѝ Гурев работи по проект за комплексни геофизични изследвания на ледници в района на Южния залив и българската антарктическа база "Св. Климент Охридски". Физикът Васил Гурев подчерта, че в рамките на проект от 1-2 години могат да се направят моментни оценки, които са много ценни, но сериозни изводи за тенденциите в динамиката на процесите могат да се направят едва след дългогодишни измервания. Обикновено екипите, които правят аналогични проучвания, наблюдават избрания ледник поне в продължение на 10-12 години. Едва тогава може да се даде една по-точна оценка на промените в масовия баланс на ледника, заяви той.

Инж. Цветан Паров, който тази година е бил за трети път в българската база и е спелеолог и магистър по аерокосмическо инженерство, изследващ слънчевата активност. Докторант в Института за космически изследвания и технологии към БАН. Той работи по изследването на въздействието на климатичните промени върху ледниците в рамките на 33-ата българска антарктическа експедиция. Фокусът на Цветан Паров се концентрира върху влиянието на слънчевата активност върху ледниците на остров Ливингстън.


Снимка: Марина Великова

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Котор от високо

Черна гора – страна на три морета

Първото нещо, което ти прави впечатление в Черна гора са хората – красиви, високи, расови, дружелюбни. А когато чуят, че си българин – двойно повече. Заредени с положителната енергия на столицата Подгорица тръгваме към Котор. Толкова сме чели и слушали за туристическия бум, който превръща средновековното градче в едно от най-посещаваните пристанища на..

публикувано на 09.11.25 в 15:35
д-р Атанас Орачев

Атанас Орачев: Странджа е най-малко изследваната планина у нас

"Името на планината Странджа е преведено от турците като звездната планина. Никъде другаде в страната, като се погледне към небето, няма такива ярки звезди. До този извод стигнах през далечната 1976 година. Иначе в литературата се предлагат различни преводи. Тази година за 24-ти път проведохме кръглата маса, организирана от сдружението..

публикувано на 09.11.25 в 10:10
 доц. Иван Бъчваров

Фотоволтаиците могат да бъдат и полезни, и вредни

"Пионерството е нещо предизвикателно, но реално е важно това, което си създал, как се възприема от световните специалисти. През последните години имаме благодатта, заедно с колегите, с които работя, да постигнем неща, с които сме първи. Наскоро европейските експерти направиха една публикация като иновативно признание за нас. Проектът, по..

публикувано на 08.11.25 в 10:30

Светослав Александров: 3I/ATLAS най-вероятно е комета

Междузвездният обект 3I/ATLAS наскоро е променил курса си. Необяснимото поведение на обекта, за който се смята, че е комета, повдига вероятността 3I/ATLAS да не е обикновен космически скитник. Има ли яснота какво е – този въпрос коментира Светослав Александров от сп. "Космос" БГ.  "Почти със сигурност можем да кажем, че става въпрос за..

публикувано на 07.11.25 в 10:15

Революциите: възходи и падения

Някога на 7 ноември гърмяха фанфари и се провеждаха манифестации – социалистическа България празнуваше Великата октомврийска революция, както я наричаха тогава партийните функционери. Днес дори в путинска Русия предпочитат да премълчават случилото се преди 118 години – вековният юбилей го сметоха под килима и изобщо нямаше фанфари и..

публикувано на 06.11.25 в 08:15