Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пламена Николова: Системите за ранна грижа много често са свързани със скрито насилие срещу децата

| обновено на 13.10.25 в 11:14
Пламена Николова
Снимка: Венета Гаврилова

Пламена Николова е образователен експерт, ръководителка "Ранно учене" към Фондация "Райз България", ангажирана с ранното детско развитие и образование. Преди това е директор "Политики за децата" в Националната мрежа за децата.

В рубриката "Всичко за образованието" тя гостува по повод сигнала за тежко насилие над дете от учителка в детска градина в град Каблешково, станал обществено достояние след журналистически материал. Случаят е в процес на разследване, но той повдига много въпроси за "пробойните" в системата, правещи възможни не само прояви на насилие, но и неразпознаването или прикриването им, несъвършенствата при разследването, когато жертвите са малки деца и т.н.

Започваме с въпрос за самата образователна система, подготовката, подбора, контрола върху хората, на които поверяваме децата си.

"Темата наистина е много тежка и аз като експерт и като родител на деца в тази възрастова група мисля, че от която и страна да я погледнем, виждаме, че това са системни проблеми, които ние имаме не дори само като система образователна, а като общество, по отношение на това как гледаме първо на децата, на доверието в тях, на риска те да попаднат в ситуация на насилие, на отношенията между възрастни и деца, на липсата на всякаква мрежа от защити, която да предотвратява такива случаи.

И струва ми се, че най-страшното е, че всеки от нас, когато чу тази история, си каза, че всъщност най-лошото е, че тя най-вероятно не е изолиран случай. Да, изолиран случай в степента и формата на тежестта на насилието, но всеки от нас знае, че всъщност, особено системите за рана грижа много често са свързани със скрито насилие срещу децата, защото те са малки, защото са невербални, защото не могат да споделят или защото има неща, които са форми на насилие, но ние като общество сме приели, че всъщност, понеже се упражняват към малки деца, не са насилие. Това е нещо, което детето трябва да направи или трябва да му се случи и ние някак си да наложим волята си спрямо него по начин, който по никакъв начин не е подходящ."

Още една причина за това мълчание или неразкриване, неназоваване на случаи на насилие, ние го видяхме в реакцията, да речем на директорката на детската градина – да няма скандал, да не се вдигне шум, да няма разправии и всичко да си върви мирно и гладко, защото така ще се злепостави заведението.

"Да, всъщност големите проблеми на образователната система и не само на нея, вероятно е, че постоянно се получава прикриване на грешките, прикриване на дефектите, а не се търси тяхното решаване... Търси се начин да се потули случаят, да се каже, че такова нещо не се е случило, а като възрастни, като отговорни граждани, дори и да имаме съмнение, че това е само част от истината или че дори напълно не отговарят на истината тези обвинения, макар че в конкретния случай няма как да има съмнение, че толкова малко дете може да измисли такава история, всеки психолог ще потвърди, че то нито би могло да си съчини всички тези неща, нито би могло да подържа една версия на история толкова дълго време, става дума за 4-годишно дете, част от нещата, които то описва, мисля, че и доста възрастни не биха могли свободно да си съчинят."

Като казвате дълго време, случаят е от началото на годината, сигнал е подаден няколко месеца по-късно, просто защото тогава майката узнава от детето, тогава то дръзва да каже.

"Това, че детето не желае да споделя много време, то има някакви други невербални прояви и страхове, които се пораждат у него, след това започват да се наблюдават физически следи, но в същото време и това, че това насилие ескалира и се променя, също показва, всъщност легитимира за мен случая. Тоест това, че детето не повтаря едно и също, то не повтаря една и съща форма на насилие, то разкрива все повече и повече детайли."

… при някакъв случай се отключва и то казва и други детайли.

"Точно така, и ако в началото е само вербално насилие, след това е някаква форма на по-леко физическо насилие, след това се стига вече до много сериозни посегателства. Тази ескалация също показва и е нещо, което да накара специалистите сериозно да се замислят.

Но мисълта ми беше за това, че вместо в такъв случай, каквото и да е съмнението, се предпостави, че това е много малко дете и това е много сериозно обвинение, истината наистина трябва да бъде открита и да се положат всички усилия по всички възможни и познати най-добри практики и механизми и за разпит на детето, и за проверка на институциите, и за разследване по отношение на всички замесени, независимо дали те са извършители или наблюдатели, защото голям проблем е, че всъщност предполагаемо има много наблюдатели, които не са участвали пряко в насилието към детето, но са били там и са знаели. Ние знаем в един колектив колко трудно е да скриеш нещо подобно. Никой не си създава илюзията, че наоколо не е имало други възрастни, които са виждали и са знаели за това насилие. Та вместо да се положат всички усилия то да се разкрие и да се стигне до дъното на случая, да се види каква е истината, доколкото е възможно това максимално обективно, точно обратното се случва. Обвиняват се родителите, че са предприели изобщо някакви мерки, че са подали жалби, че това ще опетни… Какво има да се опетнява, когато имаш толкова сериозно предположение за нарушения, имиджът на едно детско заведение или дори на цялата община, когато става дума за съдбата на едно дете."

Да, като говорим за имидж, нека да предположим, хайде да не е за този конкретен случай, че е възможно това да не е истина. По някакъв начин да се търси точно злепоставяне на определен човек, на определено заведение. Как най-добре може да се изчисти имиджът от въпросния човек и от въпросното детско заведение? Не е ли пак чрез търсене и изясняване на истината, а не чрез премълчаване?

"Именно, да, и стремежът на всички специалисти, особено педагози, защото подчертавам, че те имат особена грижа и особено задължение, вменено им от закона, да бъдат страна по закрилата на децата, както е всеки възрастен, особено ако той работи директно с деца. Всеки би трябвало да знае, че трябва да докладва случаи на насилие, подозрения за насилие. Дори когато наблюдава поведение или физически белези по дете, без да е забелязал това, той има задължението да докладва, какво остава, ако е замесен в такава ситуация или това се случва в неговото детско заведение.

И всъщност, ако предположим невинността, която винаги трябва да предпоставяме в правото, че всеки е невинен до доказване на противното, тогава най-голяма сметка да се разбере истината би имало точно въпросното детско заведение, детската градина, общината, градът, обществото, което е в тази малка сравнително общност, да се стигне до истината. А не да има прикриване и по някакви вторични такива – хвърляне насрещни обвинения, да съдим за това какво се е случило. А виждаме, че тук има опит за потулване всъщност."

Чуйте целия разговор в звуковия файл


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Стефана Димитрова

В годината на 90-ия си юбилей проф. Стефана Димитрова представя своя "Лингвистичен роман"

На 12 ноември в Ректората на Софийския университет Факултетът по класически и нови филологии със съдействието на катедра "Испанистика" и катедра "Англицистика и американистика" и Филологическият факултет на Пловдивския университет организираха честване на юбилея на известната българска лингвистка , в рамките на което тя представи новата си книга...

публикувано на 13.11.25 в 08:25
Мария Боянова, гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев (от ляво надясно) на събитие в столичен мол за разпространяване на образователните програми и продукти на Националния етнографски музей, както и актуалните изложби.

НЕМ – пазител на българската идентичност: 3 епизод – Образователни програми

В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми , които реализира музеят днес. Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да..

публикувано на 12.11.25 в 16:10

SOS детски селища в подкрепата за психичното здраве при подрастващите

"Подкрепа за психично здраве и благосъстояние сред уязвими подрастващи" Това е инициатива, която се реализира от сдружение SOS детски селища България и цели да подпомогне деца на възраст между 10 и 15 години в това да разпознават и отработват техните чувства и емоции, породени от стреса в ежедневието, в училище и в семейството. Дейностите по..

публикувано на 12.11.25 в 15:50
д-р  Радостина Минина

От науката към практиката: нов инструмент за ранно откриване на стреса

Кои са най-стресиращите професии в България и какви са нивата на социална тревожност сред младите хора – това бяха сред основните теми на Националната научна конференция, посветена на психичното здраве и съвременните подходи за неговото опазване. За инициативата и новите изследвания разказа д-р Радостина Минина в ефира на предаването "Време за..

обновено на 11.11.25 в 13:23
Д-р Радослав Александров

Еврика! Успешните българи: Радослав Александров

Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р Радослав Александров днес е един от преподавателите, които подготвят младежите от националния ни отбор. А е започнал да помага на по-младите олимпийци още като първокурсник... "Гордеем се с..

публикувано на 10.11.25 в 17:05