В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" изкуствоведът Румена Калчева говори за мястото на изкуството в дигиталния пазар у нас и за предизвикателствата, пред които са изправени българските творци в онлайн средата.
Според нея дигиталният свят се подчинява на принципите на маркетинга, а мнозина художници и творци у нас дълго време не са имали представа как функционират тези механизми. "По време на пандемията им се наложи изключително бързо да навлязат в този свят", обяснява Калчева. Този внезапен преход се оказал труден за мнозина, защото не са били подготвени да представят себе си и изкуството си в онлайн пространството.
Едно от основните затруднения, които споделят самите автори, е как да достигнат до своята публика. Калчева подчертава, че решението е в инвестицията – не само в техника, но и в знания. "В крайна сметка те трябва да инвестират в учене", казва тя.
Темата за авторските права също заема централно място в разговора. По думите на изкуствоведката, в българския закон за авторското право съществуват немалко пробойни, които затрудняват защитата на визуалните творци.
Особено актуален става и въпросът за ролята на изкуствения интелект (ИИ). Калчева смята, че нуждата от регулация е неоспорима, но идва със закъснение:
"Регулация за ИИ трябва оттук нататък, но е малко късно, защото той вече е взел изображенията, които са му трябвали."
За да подпомогне развитието на дискусията около тези теми, Румена Калчева обяви, че в сътрудничество с пространството NEXUS space ще се проведе серия от четири семинара, посветени на българското изкуство и неговото място в съвременния дигитален контекст.
Така изкуството все по-осезаемо навлиза в нова епоха – епоха, в която творецът трябва не само да създава, но и да умее да се ориентира в сложния свят на дигиталната комуникация, пазар и технологии.
Слушайте!
Археологическото лято на Перперикон приключи. В края на 4-месечните проучвания екипът на проф. Николай Овчаров, който е ръководител на проучванията на археологическия комплекс, попадна на нова находка – храм на Слънцето от III-IV век. Култовата сграда е продължила да функционира и след налагането на християнството по тези земи, но вече като..
В рубриката "Разговорът" потапяме слушателите и читателите в един вдъхновяващ диалог за съвременната българска керамика – изкуство, което грациозно съчетава вековните традиции с духа на модерното време. Гост в студиото на "Нашият ден" беше художничката д-р Елена Виденова , председател на секция "Керамика" към Съюза на българските художници (СБХ)...
Аделина Петрова разказва за спектакъла "Доброто тяло или разсъжденията на една актриса относно килограмите, секса и театъра" – постановка, която съчетава личното, смешното и болезненото. Режисьор на представлението е Анастасия Събева, а сред гласовете, които звучат в него, е и този на актрисата Калина Петкова. Спектакълът е част от програмата на..
Броят е посветен на традицията на полския литературен репортаж и на най-прословутия ѝ представител Ришард Капушчински. Участват редакторката и издателка Тодорка Минева, журналистът Димитър Кенаров и издателската и журналистка Доротея Монова. Катерина Кокинова казва в интервю пред Марин Бодаков за списание "Тоест": "Езиково Гомбрович сякаш стои..
Художествената галерия в Русе е домакин на десетото международно биенале "Изкуството на миниатюрата" – форум с особена важност за културния живот на града и едно от най-значимите събития за визуалните изкуства у нас. Официалното откриване се състоя на 10 октомври . Ани Маринова разговаря с Мария Тодорова , уредник в художествената..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува д-р Меги Попова – преподавател по философия на политиката и правото в Софийския..
В епизод 608 "Трамвай по желание" среща своята публика с изтъкнатия изкуствовед проф. Аксиния Джурова. Конкретен повод за гостуването на проф...
Plovdiv Jazz Fest подготвя своето 11- о издание, което ще се състои от 7 до 9 ноември в Пловдив. За поредна година един от най-значимите джаз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg