Тема в "Нашият ден" е извършеното преброяване на бездомните хора в столицата. Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението и човека при БАН разказва какви са социалните и икономически причини за живот без подслон и с какви трудности и човешки съдби са се сблъскали доброволците в преброяването.
Черкезова подчертава, че не е извършено просто преброяване, а е направен опит за профилиране на бездомните – защо са на улицата, имат ли здравословни проблеми, с какво ниво на образованост са, били ли са в институции, работят ли и други демографски показатели (пол, възраст и т.н.).
"Има хора, които се притесняват да бъдат намерени, защото част от причините за липса на жилище са задлъжняване или влизане в хазартни зависимости. Това лишава хората от достойни доходи. В момента, в който изгубят жилището си, излизат на улицата и няма как да поддържат статуса, за да посещават работа нормално", разказва Черкезова.
Съществуват открити и по-скрити форми на бездомност, които могат да бъдат групирани в шест категории:
Най-явните бездомници са тези, които живеят на улицата без подслон.
Следват настанените в кризисни центрове, фиксирани за нощните часове в продължение на не повече от три дни.
Някои хора са настанени в центрове за временно настаняване – в София има три такива. Там могат да останат до 6 месеца. Подслон в този тип центрове намират и младежи от преходни жилища, които срещат трудност при започването на самостоятелен живот, както и жени, станали жертви на домашно насилие.
Бездомни хора има и сред настанените в психиатрични заведения, болници, затвори, подслони на Държавна агенция за бежанците, затвори. Става дума за специфични случаи на по-дълъг престой на хора, които няма къде другаде да отидат и потенциално може да заживеят в открита форма на бездомност.
В петата категория попадат хората, които живеят в жилища, но са застрашени от изгонване. Такъв е случаят с разрушените домове в квартал "Захарна фабрика".
Най-често жените попадат в шестата група на бездомници, живеещи при приятели и познати.
"Жените попадат в по-скритите форми на бездомност, защото за по-уязвими на улицата и търсят всякакви варианти, за да повишат по някакъв начин безопасността си", пояснява Черкезова.
Разнообразни са причините за бездомността, но най-често срещаните са свързани с финансови проблеми – бедност, безработица, кредитно задлъжняване, хазартна зависимост. Те обикновено са съчетани с други фактори като смърт в семейството, неразбирателство с роднини, измама.
Черкезова благодари на партньорите, оказали доброволческа подкрепа в преброяването: "Розовата къща", "Каритас", "Анимус", "Конкордия" и неформалната организация на бивши и настоящи бездомни – "Кукуряк".
На 14 ноември в сградата на Столична община от 11 ч. ще бъде проведена пресконференция, по време на която ще бъде споделена повече информация за осъщественото преброяването на бездомните хора с столицата. Данните все още се обработват.
Чуйте повече по темата в звуковия файл:
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
