Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Над завист и обида... високо застани


Роса Соколова представи шестата си книга за 60-ия си юбилей, пред близки приятели, най-свидните й, а датата, доста след рождения ден, по думите й, зависи от небето. Този път показва това, което трябва да се пренесе нататък, и което е памет за себе си и онези, които са ни създали. 

Новата книга - "Зоници и зунки" е написана заедно в съавторство с внучката Ради - Радослава Димитрова. Поетесата енергетик го случи високо в планината на фона на меандъра на язовир "Боровица" и гледка от заредили се дървета, чанове и уютни пейки, нахвърляни в диплите на зеленината. В прохладата на язовира, поседнали на сянка гостите станаха свидетели на нейните вълнения породени от и за книгата. Всичко започна с малкия гайдар Йоан Димитров, който свири на каба гайда - откритие на Роса, но открит за публиката преди тя го да намери. 
"Знаете, че винаги плача без значение дали са 15 или 500 човека от среща. Избрах днес тук, да бъда само с вас, моето семейство и моите най-мили приятели....Да аплодираме Ради, защото тя направи програмата за това денонощие и е художник на книгата. 
Книгата "Зоници и зунки" на родопски диалект означава диви ягоди и дъги е с послеслов на корицата: "имам нужда да растеш, до мен да остарявам до теб. Колкото повече съм до теб, толкова по-високо летя". 
А ето защо: "За моята 60-годишнина, шестата ми книгаповярвайте ми изобщо не съм търсила някакво стечение на обстоятелствата да е 6 а пък да са 60, не са зависели от мен, те са зависили от небето. Няма да припомням тъжни поводи - 2013-а, шестнадесета година....Просто небето прецени, че има нататък и аз се старая да го вървя и вие ми помагате да го правя, за което благодаря. Шеста - така се случи, то има още няколко написани, ще им дойде времето. Този път решихме с Ради да покажем това, което според мен, трябва да се пренесе нататък, което е хубаво да не забравяме - откъде сме тръгнали, кои сме. Пък където и да стигнем, дай Бог далече и нависоко, да носим памет в себе си и за себе си и за тези, които са ни създали и довели тук на земятаРоса Соколова представи своите приятели, както тя си знае, като подхвърляше шеги  и обрисуваше пълнокръвно. "Роза /Димова, бел.ред./  Срещнах я преди 26 години, и не я харесах изобщо, защото тя беше много дисциплинирана, дисциплинираща, пък ние в клуб "Неиздадени ръкописи" бяхме решили да правим каквото си искаме, както си искаме. Розе, благодаря ти. Мишо - моят зет и най-добрият човек, който познавам,  най търпеливият от всички. Сестра ми - ако срещнете някъде пътешественик и се  усъмните дали е тя, тя е.... Людмила, дъщеря ми, която по-яко топки от мъжете, не се извинявам за израза и се справя прекрасно като майка и като дъщеря, като къщовница, като работеща жена. Радка Петкова тук не е само като журналист в Българско национално радио, тук е като моя приятелка, моя духовна сестра и момичето, което сред малкото гости когато реши миналата година да се врече на Ивайло, избра да бъде и аз. Благодаря ти. Тони Пранджева - изобщо не я слуша главата. Уникален творец, просто напишете Тони Пранджева, каквото и да излезе - вярно е. И това, дето говорят за нея и съм написала, и то е вярно...а още не съм казала всичко. Аз мисля, че ще живея още, имам време да се случи това. Баща ми....Аз не познавам по-непослушен старец, обаче толкова много го обичам. Той не е мафиот, просто носи тъмни очила заради проблем с очите. Тате, обичам теБлагодаря ти за качамаците, за колаците, и за всичко, което правиш за нас".
А ето и думи за милата Ради - Радослава, както и литературна атмосфера от приятелската поетична среща. "Реших пред вас да представя за първи път "Зоници и зунки"  и тя е само на няколко дни, още е топла, пари, пари... Вкъщи не знаеха и семейството ми, но аз казах, премиерата ще бъде горе, на баира, където й приляга, а после вече Пловдив и София, Бургас, Кърджали и така нататък. От много време молих Ради да направи рисункитеТя много се назлъндисваше, тази красива българска дума, накрая се съгласи  
Знаете ли какво е "зоница" - дива ягода, точно така... горска, дива ягода. Зунка - дъга. А защо са зоници и защо са зунки, ще разберете....
ъсче синя коприна на моя прозорец, драго и прикажно. Планината ми даде хляба за другите. Иначе си умирам от жажда. Сълзите са моето питие, и горчива е билката. Имам зунката за пътека, ще дочакам червеното слънце да ми отреже залък. Мирише на куче...на мокра козина. Какво съм аз? Зеленият клон е по-умълчан от мен и шепотът на дървесните гъби е по-таен от всичките ми мечти". 
Заредиха се още образи, метафори, шарено невчесани и емоционални мислинякои от които предизвикваха сълзи.
"Планина. Ради, когато гледам в очите ти, виждам себе си, себе си виждам в очите ти. И една приказка, която пишем заедно. Когато ме гледаш, ставам още по-красива. Знаеш ли, детето ми? Още обичам да чета бръчките по лицата....заедно да броим бръчките".
"Внучката ми припкаше развълнувана и снимаше падането на исполина и суетнята на мъжете. Голяма работа вършеха.....ей, голяма работа. Плевнята,  сгушена между стария орех и брега чакаше падането на огромното черешово дърво и отвори хоризонт за него. Брей.... мъжете доволно пристъпяха и знаеха, че от майсторлъка им зависи дали ще падне дървото върху нечий покрив или на свободното място на двора. Няма смърт за дървото бе, няма смърт, бе, не може и да има. След него ще остане само плевната, и мине не мине някоя година, и тя ще се обърне с керемидите надолу. Всичко това се случи преди да приседне слънцето на чуката по обед. Смъртта не може да надвие череша, няма как....Някой ден ще се покажа в окото на сокол.... Ще бъда детелина, случайно настъпена, докато някой чака някого до друго дърво". 
Какво е Роса  с няколко изречения, се опитаха да формулират нейни приятели. "Ростама е катедрала, тя е една вселена, не можеш да я събереш в една или две думи, все нещо ще стърчи, издърпваш цяло ново плетиво..."
любов, красота, емоция...."
"...Не мога....шарено, сияние, топлина, светлина, сърце, сълзи от съпричастност, от благодарност,  от хубост. Тя, тя ме научи да виждам цветовете".
"Роси е планината, Родопите, Родопите са една уютна,  топла планина, такъв човек е и Роси. Всеотдаен, щедър човек, на когото можеш да разчиташ..."
Вечерта завърши на терасата на хотела, огласяна от 100 каба гайди и народната певица Аглика. 
С много настроение, видях и записах Радка Петкова.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Дами от клуб „Ахридос“ с благотворителна кампания за хора в нужда

В продължение на две седмици жените от Спортно-интелектуалния клуб „Ахридос“ демонстрираха ангажираност и съпричастност, включвайки се активно в благотворителна кампания, насочена към социално уязвимите групи в обществото. С много желание и отдаденост те събраха десетки кашони, пълни с дрехи, обувки, завивки и детски играчки, които ще бъдат дарени на..

публикувано на 27.11.24 в 13:44
Нешко Нешев

Юбилейният концерт на Нешко Нешев: Тържество на таланта, традицията и вдъхновението (ГАЛЕРИЯ)

На сцената на Театрално-музикалния център в Кърджали се проведе изключителен концерт по случай 70-годишния юбилей и 50 години на сцената на един от най-талантливите акордеонисти в България – Нешко Нешев. Събитието се превърна в празник на българската музикална традиция, събрало на едно място най-обичаните фолклорни изпълнители и почитатели...

обновено на 27.11.24 в 13:28

Идва Коледа! Да преоткрием важните неща под елхата

Да вярваш в любовта, да знаеш, че семейството и приятелството са значими, да браниш правдата, да вярваш, че любовта е по-силна от омразата. Тези ценности и истини са най-доброто, което можем да си пожелаем да преоткрием тази Коледа край елхата и рождението на Исус. Позабравените послания ни напомнят  момчетата от група "Хоризонт", които..

публикувано на 26.11.24 в 17:28
Марияна Стоянова, Заместник-директор на СУ „Йордан Йовков“; Диляна Гюрова, Експерт програми и проекти във фондация „Джуниър Ачийвмънт България“; Людмила Чаушева, Директор на СУ „Йордан Йовков“ и Ирина Илиева, Оперативен директор, Изпълнителен директор (2023-2024) във фондация „Джуниър Ачийвмънт България“ (от ляво надясно)

Добра практика по предприемачество показаха йовковци на национален форум

Директорът на Средно училище „Йордан Йовков“ Людмила Чаушева, представи на националния форум „Ние сме бъдещето“ добра практика по предприемачество, разработена и внедрена в школото в Кърджали. Форумът се проведе в Габрово, а организатори бяха Регионално управление на образованието, Фондация „Джуниър Ачийвмънт България“ (JA Bulgaria), Община..

публикувано на 25.11.24 в 19:39

"Вкусен следобед" - в неделя с Радка Петкова

Във втората част на предаването Нурай Садулов ни отвежда на романтична разкодка в страната на любовта и виното с рубриката "Франция, мон Амур!".  Очакват ни още изненади, само  останете с нас от 16 до 18 часа на 90 мегахерца, и онлайн, в реално време на binar.bg Желая Ви приятно слушане!

публикувано на 24.11.24 в 17:51

Ресми Мурад: Кметовете, подкрепили ДПС - Ново начало са получили ДМС

Кметове на населени места само от ДПС - Ново начало са получили ДМС и това е смущаващо, каза Ресми Мурад, областен лидер на Движението на формацията около Ахмед Доган. По думите му става въпрос за допълнително материално стимулиране на кметове на кметства, които са постигнали добри резултати за движението на Пеевски. "Тук става въпрос за..

публикувано на 21.11.24 в 11:30

Бърза туршия със зеле, когато нямаш време

Сезонът на туршиите е в разгара си, а студеното време в момента способства зелето да втаса. Много домакини нямат нито време, нито сили, за да правя т кисело зеле, което се претака и се чака , за да стане готово. По-лесно е да затворят туршия със зеле в буркан и. Ако вложат и малко естетика, се получават едни чудесни шарени буркани, пълни със..

публикувано на 20.11.24 в 15:47