"Това са празници, свързани с старатюрските вярвания и обичаи, поглеждайки в миналото и в земите, където все още се практикуват. Тези празници имат цикличен характер. Пролетните са свързани с пробуждането на пролетта, с измолването на благословията, берекета - да има плодородие по земята, да се родят много животни. През есента са един вид благодарство за това, което е дадено", разказа за Радио Кърджали историкът и краевед Мухалем Алиосман.
Тези събори, в Източните Родопи се наричат „мае“ или „махия“ (от арабски – живот, природа), носят специална символика и духовна значимост. Наименованието „махия“ се споменава в житието на Отман Баба, завършено през 1483 г. от дервиша Кючюк Абдал. Това показва, че маето като традиция е била разпространена сред турското население в Тракия и Родопите още през 15 век, разказа още Мухарем Алиосман. Той споменава и хипотеза, според която има вероятност празникът да идва още от времето на древните тюрки, които са били тенгристи и да е свързан с почитта към древната тюркска богиня (У)Мая, чието име означава празник, курбан, тайнство и молитва.
Първото мае в Източните Родопи се провежда на 1 май в село Горна Крепост, община Кърджали, в чест на Хъзър Баба. "Интересното за него е, че местните хора вярват, че той е починал през 1155 година, която е една много ранна дата, и казват, че е дошъл от Хорасан - една митична за алианите земя, която се намира в земите на днешен Иран и Афганистан ", казва Алиосман.
Последното мае се отбелязва към средата на ноември край теккето на Къзъл Дели в Гърция в чест на Мюрсел Баба.
Десетки са селата в региона, които на определени дати през пролетта и есента провеждат махие. Например маето на Елмалъ Баба, с. Биволяне, Момчилград се провежда всяка първа събота на месец септември, маето на Хасан Баба, с. Бащино, Кърджали се провежда всяка втора събота на месец октомври, а маето на Кази Баба в с. Звиница, Кърджали се провежда всяка втора събота на месец май. Алианите от Източните Родопи подържат и посещават повече от 70 тюрбета в региона, а до 30-40 от тях правят махиета.
"Изследователи преди мен - на тях им е направило впечатление, че южно от Арда по-разпространени са есенните маета, а северно от Арда - пролетните маята. Сега това на какво се дължи? Имам една хипотеза, но дали е правилна, не знам. Южно от Арда са повече бекташи, а северно са повече бабаи. Но в днешно време - 60-те и 70-те години, има преселение на хора. Например моят бащин род е от района на Елмалъ баба теке, но сме се преселили в село Звиница. И там правим пролетно мае. Така че вече са смесени нещата", обяснява Мухалем Алиосман.
Днес маетата са места, които събират и сплотяват хората. Цялата общност участва в подготовката на самия събор и в приготвянето на курбана.
Обредът започва с благославянето на животното от дедето – духовния водач на алевийската общност. Това действие придава свещен характер на жертвоприношението, превръщайки го в акт на духовно значение. Курбанът не е просто храна, а дар, посветен на светеца, с молба за закрила и плодородие. След благославянето хората от общността се събират, за да приготвят месото за традиционния пилаф. Месото се готви в големи казани заедно с ориз, като съвместната работа символизира единството и отговорността на общността. В различни региони изборът на животно за курбан – овен, теле или бивол – отразява местните традиции и ресурси. Част от месото се отделя за търг, който е важна част от ритуала.
Търгът с месото от курбана и даровете осигурява средства за бъдещи ритуали и символизира взаимната подкрепа. Всеки допринася според възможностите си, а събраните средства подсигуряват продължението на традицията. Това е цикъл на отдаване, благодарност и подготовка за бъдещето.
„Момчилград е най-красивият град“, казва с вълнение мъжът срещу мен. Историята на Мюмюн Хасан започва в Момчилград, продължава към Измир, където живее вече 35 години. Той всяка година се връща отново и отново у дома. Роден и израснал в Момчилград, напуска България през 1990-та година, но нито за миг не прекъсва връзката с родния си край...
Общински съветници от партия "Възраждане" входираха при областния управител жалба срещу увеличените двойно цени на Синята зона в Кърджали и 50-процентовия скок на абонамента за платено паркиране. Това съобщи областният лидер на "Възраждане" Анета Георгиева. От политическата сила искат областният управител да върне за ново обсъждане решението на..
Как се сбъдват детските мечти и какво е да се върнеш към цигулката 37 години след първите уроци? Това провери Светла Пенева - преподавател в езикова школа и хоби музикант, както самата тя се нарича. Когато е на пет годинки, Светла започва да учи цигулка в Школата към Дома на културата. За съжаление, след година прекратява уроците. По-късно изучава..
През летните месеци улиците и дворовете в населените места често стават сцена на първите, плахи стъпки на новото поколение птици към самостоятелния живот. Това предизвиква съчувствие у много хора, които, виждайки паднало птиче, веднага искат да го спасят. Но добрите намерения не винаги водят до правилни действия. Какво наистина е..
„Когато има химия – става магия“, каза певицата Тони Димитрова след концерта, с който докосна сърцата на своите почитатели в Кърджали. Обичаната българска изпълнителка покори сцената на парк „Арпезос Север“ и остави след себе си топлина, емоция и вдъхновение. Макар родена край морето, тя се чувства прекрасно в Родопите – и не крие това...
Депутатите приеха някои промени в Закона за движение по пътищата , но не и всички след 9 часа дебати. Заседанието се провали заради липсата на кворум. Промените трябваше да позволят на камерите на националната тол-система да отчитат средна скорост на движение и да включат общинските камери в битката с пътния травматизъм. Депутатите..
„В момента да се придвижиш в града, трябва да тръгнеш поне 40 минути по-рано. Докато нямаме летящи коли, трябва да чакаме решения от институциите,“ каза в ефира на Радио Кърджали общинският съветник от ПП "Възраждане" Георги Дяков. През последните години Кърджали се утвърждава като един от най-натоварените транзитни пунктове в..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478