Изкуственият интелект (ИИ ) се е превърнал в неизменна част от нашата съвременна действителност и това става все по-ясно с всяка изминала година. Неотдавна ИИ беше научен да играе шахмат срещу човека и това се смята за малка стъпка в напредъка на технологията. Днес обаче ИИ изпълнява широк спектър от задачи, които включват отговаряне на въпроси, създаване на изображения, превод на езици и дори автоматично управление на превозни средства.
Доброслав Димитров, водещ експерт в областта на изкуствения интелект и председател на БАСКОМ , сподели своето мнение в ефира на “Нашият ден”.
Според него, за да се разбере колко бързо напредва ИИ, е достатъчно да се обърне поглед към софтуерната индустрия. По последни данни над 50% от софтуерните компании използват ИИ на всекидневна база. Това означава, че ИИ е станал неизбежен инструмент в разработката на софтуерни приложения и услуги.
По неговите думи, интересното тук е, че самият ИИ, който се използва в момента, се развива и променя в реално време. Този процес на промяна и обновление не зависи от човешката намеса. Данните, с които се обучава ИИ , се създават от самия ИИ, който претърпява непрекъснато обучение. Това означава, че първичните данни, използвани преди седем-осем години вече не са актуални, и този процес се ускорява с всеки изминал ден.
Адв. Десислава Матева споделя интересна перспектива за използването на ИИ. В началото беше трудно да се разбере какви възможности предоставя той, но постепенно се проявиха практически приложения на технологията, които промениха начина, по който се извършват различните процеси. Според нея изкуственият интелект не трябва да се разглежда като опонент на човека в творчеството или бизнеса. Той може да бъде полезен инструмент за подпомагане на иновациите и решаването на сложни задачи.
Според нея, въпреки този напредък, се налага да се поставят граници и ограничения върху използването на ИИ. Тя припомни, че президентът на САЩ , Джо Байдън, издаде указ, който насочва вниманието към необходимостта от регулация на ИИ. Европа също взе инициатива и разработи проект за регламент, който цели да установи хармонизирани правила за използването на ИИ.
"Трябва да се сложат някакви граници и по отношение на самата технология. Формално погледнато указа на президента Байдън изпревари ЕС за възможностите за регулация на ИИ . Макар и в този указ да няма директна препратка към нормите, свързани с интелектуалната собственост, а по-скоро се дадесрок на двете компетентни ведомства - за маркетинг патентите и авторското право - да направят мащабни проучвания по отношение на обектите на закрила, които се използват от системите за ИИ и базовите модели. Чакаме тези проучвания в средата на другата година. В Европа, в началота на тази година, се създаде въпросният проект за регламент за хармонизирани правила за използуване на изкуствения интелект. Това е нормативен акт, който категоризира в различни рискови групи изкуственият интелект и създава едни критерии по отношение на съответните рискови групи", посочва тя.
Изкуственият интелект продължава да преформира начина, по който работим, учим и сътрудничим. Важно е да намерим баланс между възможностите, които предоставя ИИ, и рисковете, свързани с неговото използване. Не сме в състояние да спрем напредъка на технологията, но можем да я регулираме и насочваме, така че да служи на обществото и да предоставя ползи за всички нас.
