Фототипно издание на “Царството на славяните” от Мавро Орбини

През 1601 г. в италианския град Пезаро е издадена книгата “Царството на славяните”. Неин автор е един историк от Дубровник – Мавро Орбини, монах от бенедиктинския манастир “Св. Мария” на о. Млет. В предговора към своя труд от 474 страници той пише: “…и аз, от чувство за дълг към моя славянски род, се наех драговолно с трудната задача да покажа произхода и съдбините на неговото господство, като събера онова, което се среща написано тук и там у различни автори, за да може по този начин по-лесно да се разбере колко прочуто и славно е било винаги това племе…”

Книгата впечатлява с историографската си информация и с внушението, че миналото на славянството е територия от европейската история. Мавро Орбини създава образа на една “необятна и безсмъртна родина Илирия, в която всички южни славяни се борят, творят, побеждават или падат с античната гордост на богоизбрани”. Силно е внушението, че сърцевината на славянското единство е славянското писмо – като безспорен пример авторът посочва глаголическата и кирилската азбуки. През 1762 г. монахът Паисий Хилендарски от Атон написва своята “История славянобългарска”, изиграла изключителна роля за националното ни осъзнаване във времето на османското владичество. Един от изворите, от които черпи сведения, е трудът на Мавро Орбини. И сега, над четири столетия след отпечатването на “Царството на славяните”, интересът към тази книга за културата и историята на народите, говорещи славянски език, продължава. Защото в нея се съдържа идеята за европейско единение, която има милиони последователи.

Неотдавна в Столична библиотека се състоя премиерата на луксозно фототипно издание на “Царството на славяните”, излязло в издателство “Дамян Яков”. На нея присъства посланикът на Италия в България Н. Пр. Стефано Бенацо.

“Голяма отговорност е за един посланик на Италия да говори за Мавро Орбини – каза той. – Не само защото този бенедиктински монах, идеолог, историк и писател, по произход от Дубровник, е написал през 1601 г. “Царството на славяните”, като го публикува същата година в Пезаро на италиански език. Моята отговорност е тежка и голяма, и защото Паисий Хилендарски написва през 1762 г. “История славянобългарска”, а сред другите използвани от него източници е книгата “Царството на славяните” на Мавро Орбини. Добре известна е значимостта на “История славянобългарска” за формиране на българското съзнание и самочувствие. Докато по отношение на книгата на Мавро Орбини недостатъчно се е обърнало внимание на влиянието й върху самосъзнанието на славяните и върху възприятието, което са имали за тях нациите на запад от Венеция. Прочитайки от стр. 397 до края главата, която е посветена на българското царство, аз останах поразен от маниакалната точност на описаните факти, от успешния опит да се илюстрират събития, които дават отпечатък върху историята. Затова се гордея, че съм от страната, която е позволила отпечатването на произведението на Мавро Орбини, че мога да се изразявам на езика, на който той е изразил основните концепции от историята на славяните” – обобщи посланик Стефано Бенацо.

Научен консултант на фототипното издание на “Царството на славяните” е проф. д-р Надежда Драгова, специалист по балканология, литературознание и културология. Години наред тя работи по изследователската програма “Четвърт хилядолетие “История славянобългарска”. Ето какво каза тя специално за Радио България:

“Мавро Орбини е много популярен сред българската интелигенция през Възраждането. Паисий в послеслова на своята “История славянобългарска” разказва как е ходил чак до Австрия да търси материали за своята работа и там е намерил книгата му. През 80-те години на миналия век ние, група учени, между които Иван Дуйчев, Крумка Шарова, Василка Тъпкова и аз, създадохме редколегия “Чуждестранните историци на България”. Като №1 посочихме Мавро Орбини и неговата книга. Оттогава ми остана мечтата да представя по-задълбочено на нашите читатели този историк”.

Докато работи над книгата на Орбини, проф. Надежда Драгова прави интересни открития:

“То не беше откритие, то беше проглеждане – продължава тя. – В нашата област откритията ни чакат да ги видим. Първото е: Мавро Орбини е идвал в София, когато е събирал своите материали. Примерът е: описанието на мощите на Свети Крал (сръбския крал Стефан Урош II Милутин, управлявал в периода 1282 – 1321). Той описва подробно и точно състоянието на мощите му в църквата “Света Неделя”, както може само човек, който лично се е поклонил пред тях. Пребиваването на Орбини в София е било възможно, защото тогава търговските кервани от Дубровник често са минавали оттук. Другото ми откритие е за лъвчето като герб на България. Винаги съм мислила, че предисторията му е в твърдението на римския кардинал и историк Цезар Бароний. То е, че българите имат за царско изображение “лъв”, защото били много смели. И Орбини, и Паисий повтарят това твърдение. Аз открих, че в единствената запазена монета от времето на цар Иван Александър лъвът е нарисуван в естествена поза – лъв, който се разхожда. А лъвчето, представено от Орбини, изглежда танцуващо. Потърсих образеца. Намерих го в монета от времето на цар Иван Шишман. Там лъвчето е изправено и предните лапи са изобразени като два кръста, устремени в битка с османските нашественици”.

През октомври 2010-а се навършват 400 години от смъртта на Орбини. Очаква се дотогава книгата му да бъде преведена на български език. Творческият колектив на фототипното й издание в лицето на издатели, преводачи и научни консултанти, както и Столична библиотека, са инициатори на честване на Мавро Орбини в европейски мащаб. Това ще бъде българската признателност и благодарност към делото на Орбини, продължило в историята на Паисий и в националното ни самочувствие.

Лучия Синигерска

Споделете

Фототипно издание на “Царството на славяните” от Мавро Орбини

Още от категорията

Книгата "Десет велики българолюбци" като оазис за вдъхновение

Изложба в София "По следите на Михайло Парашчук“

Приключенско кино от 39 държави пристига на „Банско филм фест“

Българско Национално Радио