Църквата нарича светите апостоли Петър и Павел първовърховни първопрестолни и вселенски учители, заради всеотдайната им апостолска дейност и нечовешките страдания в името на Спасителя. Най-усърдни от всички апостоли, те разпространявали словото Божие по цялата земя и в посланията си към последователите на Христа завещали основните правила на християнската вяра и живот. Затова според Църквата по дух и по близост на своите страдания те са едно цяло. Не случайно в представите на обикновения българин двамата най-видни и усърдни проповедници на християнското учение се възприемат като двама братя. По-големият Петър се изобразява като беловлас старец, който посреща душите на починалите пред портите на Рая и мери греховете и добрите дела на везна. Светата църква чества едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел на 29 юни, денят, в който двамата заедно загиват мъченически в името на Спасителя.
"От стародавна традиция на този празник хората се черкуват и изпросват молитвено застъпничеството на Светите апостоли", казва богословът Дарин Алексиев. "Светите апостоли са тачени по цял свят с особена любов – допълва той. - България не е изключение. Фактът, че толкова много храмове и манастири у нас носят името на Светите първовърховни апостоли Петър и Павел е достатъчно доказателство за любовта и почитта, които българският народ изпитва към тях. При римокатолиците разликата е тази, че те приемат Апостол Петър като първи римски апостол. Един такъв прочит е малко преувеличен. Не случайно нашата православна църква чества паметта и на двамата, защото и апостол Павел има не по-малка заслуга и не по-малко място в историята на християнството. "
Двамата най-ревностни проповедници на Христовото учение достигат до истините на вярата след много изпитания. Преди да приеме Христа, Свети Петър се казвал Симон. Той бил син на рибар и заедно с брат си Андрей станали едни от първите ученици на Христос. Името Петър – "камък" му дал Христос. Петър следвал неотлъчно Спасителя навсякъде, а в деня на неговото залавяне три пъти се отрекъл от него, за което горчиво се разкаял. След слизането на Светия дух на Петдесетница Петър заедно с останалите апостоли се изпълнил с неизмерима духовна сила и мъдрост. Започнал апостолската си мисия в Йерусалим, след което направил пет апостолски пътешествия. Той проповядвал и вършил много чудеса и изцеления в Палестина, Мала Азия, Гърция, Египет и Крит. Житейският му път завършил в Рим, където бил заловен и осъден на разпъване. По негово желание, за да не умира като своя Спасител, той бил разпънат с главата надолу. За разлика от апостол Петър, Павел не бил от Христовите ученици. Преди да приеме името Павел – "малък", той се казвал Савел. Преследвал християните и ги хвърлял в тъмници. Веднъж, на път за Дамаск сам Иисус Христос му се явил с думите: "Савле, Савле, защо ме гониш? ... Аз съм Иисус, когото ти гониш". Силната светлина ослепила Савел и той прекарал три дни в молитва без храна и вода, след което смирено приел християнската вяра. По време на многобройните си пътувания той проповядвал в Антиохия, Кипър, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания. Апостолските му мисии били съпроводени с необикновени чудеса. Бил истински пример за търпение, смиреност и безгранично човеколюбие. Затова юдеите го намразили като най-заклет враг. Загинал мъченически в Рим, където бил посечен с меч.
За да припомни страданията на първите християни, Църквата въвежда т. нар. Петров или Апостолски пост. Той започва винаги в неделята след Петдесетница.
"Този пост за разлика от Великия не е толкова строг, в някои от дните се позволява яденето на риба – обяснява богословът Дарин Алексиев. - Самият факт, че църквата е определила до този празник да има пост говори за духовната подготовка, която трябва да има всеки един вярващ християнин. Да си спомним за тези учители и с живота си да им подражаваме. Не случайно имената им – Петър – "камък" и Павел – "малък" говорят за двете неща, на които трябва да се уповаваме в нашия живот. Всеки един от нас да има твърдостта на Св. апостол Петър и смирението на Св. апостол Павел."
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..