Централният площад на един от най-бедните български градове грее със свежите цветове на наскоро ремонтираните си сгради, с чисто новите си настилки и спретнатите зони за отдих. Усещането е за една хармонична градска среда. Дори селската църква „Св. Никола” е прясно боядисана в… „авангардно” розово – по идея на нестандартния и деен кмет Станислав Николов. Впрочем местната администрация работи активно за налагане на Трън като туристическа дестинация. „Центърът ни е изцяло обновен и модернизиран със средства от еврофондовете” – обяснява ентусиазирано младата Екатерина Цветанова. 21-годишният секретар на общината е убедена, че бъдещето на този изостанал край е в развитието на екологичния и селския туризъм. „Има известно раздвижване в тази насока. Напоследък започнахме да посрещаме повече туристи, които отсядат в новия ни хотел в центъра на града. Имаме и две къщи за гости, както и две наскоро ремонтирани хижи, предлагащи добри условия” – твърди Екатерина. 
„Характерни са цветовете – предимно зелено, медно и жълто, а орнаментите са най-вече растителни, като житни класове и пр. Типични като форма са т. нар. рокадки. Носели се на китката и били удобни за пренасяне на храна и на кисело мляко. В музея са изложени и различни модели стомни, сред които и „дяволската стомна”. Тя е с 5 гърла, но само едно от тях е функционално. Някога на булките давали да пият от такава стомна и ако налучкали правилната дупка, значи не ставали за невести. Зад музея има автентична бусинска къща с характерната пещ. Използвали са се само сухи дървета за палене на пещта, защото ако мокро дърво попадне, цялата продукция се пука и става негодна. В къщата има и две грънчарски колела, както и типични бусински керамични съдове.” 
В Краището се намира приказно красивото ждрело на река Ерма. Преди години тук бе изградена екопътека, която в момента не е в добро състояние и изисква подходяща туристическа екипировка, за да бъде обходена. По нея се редуват спокойни равни крайречни участъци със стръмни места и страховити, но будещи любопитство скални цепнатини. Наблизо се намира демонстрационен пункт за култивирани билки, където се отглежда разсад на над 20 вида лековити растения, виреещи в района. „Скалите на ждрелото се издигат на 200 м височина и са много атрактивни” – разказва планинският водач Михаил Михов и добавя: 
Нос Шабла бележи най-източната точка на България – тихо, обрулено от ветровете късче земя, вдадено навътре в Черно море. Тук се издига най- старият и може би най-красивият фар по нашето крайбрежие. Боядисан в червено-бели ивици, Шабленският фар..
В сърцето на Северна България попадаме на Деветашкото плато. Тук сякаш природата се е забавила, за да покаже суровата си красота – дълбоки каньони и пропасти, водопади, които се спускат през варовикови скали и спиращи дъха гледки... Най-известната..
В полите на Пирин, сред лозя и стари каменни къщи, времето сякаш е натиснало спирачки. В петричкото село Капатово попадаме на необичайно място – Музей за ретро автомобили, където историята оживява на четири колела. Тук са представени над 60 стари коли..
Предимно облачно
Мъгла
Облачно