На места специално за гостите ще „завъртят” топящо се в устата чеверме което върви с пресни салати и люта, повишаваща тонуса и апетита, домашна ракия. Или пък ще изпекат пълнено с ориз и дъхави треви крехко младо прасенце, отглеждано с любов и грижи в прилежащия към къщата за гости селскостопански двор. Само така човек може да бъде сигурен, че месото, което консумира, е от „щастливо животно”, т.е. то е чисто, без антибиотици, хормони и други вредни съставки, характерни за предлаганите в търговската мрежа продукти. Впрочем месото, в частност свинското, е на почит в българската кухня – нещо, в което всеки може да се убеди, разгърне ли менюто в даден ресторант. Пеньо Иванов обаче препоръчва да наблегнем повече на зеленчуковите ястия. „Българинът е с вековни традиции в отглеждането на зеленчуци. И оттам е станал голям майстор в разнообразяване на ястията” – твърди той. Тиквички, червени чушки, зеле, праз, лук, патладжан, домати, фасул и още цяла „плеяда” масово отглеждани у нас зеленчуци влизат в състава на „ефирни” суфлета, мусаки, миш-маши, гювечета, баници и други специалитети, изпълващи сетивата с незабравими усещания. Да не говорим за богатството от мерудии и подправки, които придават типичен нашенски дъх на ястията. Сред тях челно място заема чубрицата – „царицата” на българските подправки, която се използва единствено у нас. Широко разпространени са магданозът, копърът и джоджанът, наложили се като задължителна добавка към супи и всевъзможни месни и зеленчукови манджи. И накрая десертите – сиропираните тулумби, кадаифи, реванета и баклави, които се срещат и в съседните балкански страни, са истинско предизвикателство за всеки чревоугодник с любопитно небце. Пеньо Иванов ни съветва да се насладим и на по-семплия, но здравословен вкус на плодовете, растящи в изобилие по нашите земи и влизащи в състава на невероятно разнообразие от домашно приготвени сладка и компоти, на които е трудно човек да устои.
Снимки: Венета Николова
Панорамната площадка "Върхът", емблематично място сред туристите в Родопите, беше обновена. По инициатива на ТД "Крепостта – Могилица" съоръжението, разположено на 1351 метра надморска височина, беше ремонтирано и получи свеж слой боя, а за по-добро..
Нос Шабла бележи най-източната точка на България – тихо, обрулено от ветровете късче земя, вдадено навътре в Черно море. Тук се издига най- старият и може би най-красивият фар по нашето крайбрежие. Боядисан в червено-бели ивици, Шабленският фар..
В сърцето на Северна България попадаме на Деветашкото плато. Тук сякаш природата се е забавила, за да покаже суровата си красота – дълбоки каньони и пропасти, водопади, които се спускат през варовикови скали и спиращи дъха гледки... Най-известната..
Облачно
Дъжд
Превалявания