На места специално за гостите ще „завъртят” топящо се в устата чеверме което върви с пресни салати и люта, повишаваща тонуса и апетита, домашна ракия. Или пък ще изпекат пълнено с ориз и дъхави треви крехко младо прасенце, отглеждано с любов и грижи в прилежащия към къщата за гости селскостопански двор. Само така човек може да бъде сигурен, че месото, което консумира, е от „щастливо животно”, т.е. то е чисто, без антибиотици, хормони и други вредни съставки, характерни за предлаганите в търговската мрежа продукти. Впрочем месото, в частност свинското, е на почит в българската кухня – нещо, в което всеки може да се убеди, разгърне ли менюто в даден ресторант. Пеньо Иванов обаче препоръчва да наблегнем повече на зеленчуковите ястия. „Българинът е с вековни традиции в отглеждането на зеленчуци. И оттам е станал голям майстор в разнообразяване на ястията” – твърди той. Тиквички, червени чушки, зеле, праз, лук, патладжан, домати, фасул и още цяла „плеяда” масово отглеждани у нас зеленчуци влизат в състава на „ефирни” суфлета, мусаки, миш-маши, гювечета, баници и други специалитети, изпълващи сетивата с незабравими усещания. Да не говорим за богатството от мерудии и подправки, които придават типичен нашенски дъх на ястията. Сред тях челно място заема чубрицата – „царицата” на българските подправки, която се използва единствено у нас. Широко разпространени са магданозът, копърът и джоджанът, наложили се като задължителна добавка към супи и всевъзможни месни и зеленчукови манджи. И накрая десертите – сиропираните тулумби, кадаифи, реванета и баклави, които се срещат и в съседните балкански страни, са истинско предизвикателство за всеки чревоугодник с любопитно небце. Пеньо Иванов ни съветва да се насладим и на по-семплия, но здравословен вкус на плодовете, растящи в изобилие по нашите земи и влизащи в състава на невероятно разнообразие от домашно приготвени сладка и компоти, на които е трудно човек да устои.
Снимки: Венета Николова
Ако си мислите, че Североизточна България е само плодородни житници и равнини, е време да зареете поглед към лозовите насаждения, които се простират на хиляди декари в района. Тук виното е част от ежедневието и културата на хората. Данните са..
" Хераклея Синтика е природно и научно наследство от световна величина!" – подчертава Катя Стоянова, директор на Историческия музей в Петрич и ръководител на проекта "Реставрация, консервация, опазване, популяризиране и развитие на архитектурните..
В акваторията на остров Св. Анастасия се разгръща фееричен спектакъл: на 18 метра под повърхността на Черно море се извисява православен параклис , а срещу него е паркирала съветска "Чайка" с хромирани решетки. В непосредствена близост пък..
Разкъсана облачност
Ясно