Археологическа находка отпреди 44 години продължава да разкрива тайните си. Става дума за жилища от VI хил. пр. Хр., смятани за най-добре запазените и с най-богат инвентар от тази епоха в Европа. Те са открити през 1968-а от археолога Минчо Димитров. Намират се в рамките на град Стара Загора. В годините след откриването им над тях е изградена защитна сграда – музей. Старината е включена в списъка на стоте национални туристически обекта на България и се посещава от много любители на древността, учени, студенти.

За да бъдат показвани на широката публика, останките от древните жилища навремето са консервирани от швейцарски и от български екип, но не са напълно проучени. Преди около месец започна проект, финансово подкрепен от община Стара Загора, чиято цел е подробна научна публикация за паметника на български и английски език. Неин автор ще бъде археологът Петър Калчев, към текста ще има фотографии, ще бъде създадено и триизмерно изображение на неолитната сграда. Научен консултант на проекта е известният български праисторик проф. Васил Николов. В процеса на изследване и документиране на останките екипът открива озадачаващи резултати, нетипични за едноетажни жилища.

© Снимка: БГНЕС

Всъщност, става дума за две малки жилища, с обща площ около 50 кв. м. – разказва в интервю за Радио България проф. Николов. – Те са разделени от една стена. Оказва се обаче, че те формират само долния етаж, а върху него лежат останки от голяма пещ, зърнохранилище, каменна мелница (хромел) за зърно и от една структура с плътни глинени стълбчета. Всички тези неща са били на втория етаж. И при пожара, в който е унищожена къщата, някъде около 5800 г. пр. Хр., те са паднали върху първия етаж. При разкопките това не е забелязано, защото идеята е била останките да бъдат включени в защитна сграда. Сега, при това първо подробно документиране, мога да интерпретирам неолитната постройка като двуетажна. Вторият етаж е бил от едно помещение и е съдържал всички онези пособия, които са били характерни и за всяко от двете жилища на първия етаж. Фактически това е сграда, в която има три отделни жилища.

© Снимка: БГНЕС

Обстоятелството, че във всяко от тях има сходен инвентар, дава основание на археолозите да предположат, че в древното здание са живели три отделни семейства. Много е вероятно тази „жилищна кооперация” от каменната ера да е била роднинска. И ако тя е била издигната върху скромните 50 кв. м., височината й, заедно с покрива, съвсем не е за подценяване – поне седем метра. Аз не познавам от световната книжнина описана подобна постройка от това време – двуетажна къща. Има останки на няколко открити у нас в Тракия от VI хил. пр.н.е., но за първи път тук можем да говорим за един цялостен план на такава сграда – посочва Васил Николов. Така че би било добре в бъдеще общината да организира възстановка на тази постройка, мисля, че това ще бъде много интересно за посетителите на града. Според археолога този паметник е още едно доказателство, че Тракия преди осем хиляди години е била един от центровете на европейската цивилизация.

Появата на такава сложна конструкция като тази двуетажна къща в контекста на останалите данни за двуетажни домове от неолита в Тракия се вписва логично в представата за богатата материална и духовна култура тук през VI-ото хилядолетие – отбелязва проф. Николов. – Така че нищо ново всъщност, а потвърждение на това, което поне от двадесетина години пишем, и в което и водещите чужди специалисти от праисторията са убедени, а именно – водещата роля на Тракия в ранната европейска история. Но във всички случаи това е изключителен елемент на неолитната архитектура от VI-ото хилядолетие в Тракия.