Духовен, революционен и културен център през Възраждането, днес Банско е известен планински курорт. Разположен в Югозападна България, в полите на Пирин, градът е обграден с десетки топли минерални извори. Склоновете на планината предлагат безброй туристически маршрути и невероятно красиви природни картини. Банско е изходна точка към уникална 16-километрова ски писта – осветена през нощта и с гарантирано снежно покритие. Лятото и есента тук са посветени на множество културни събития, сред които най-известен е Международният джаз фестивал.
Единственото място, от което Банско се вижда „като на длан” във всички посоки, е камбанарията с часовника. Тя се издига в двора на храмовия комплекс „Света Троица”. Стръмните дървени стълби, които водят до покрива, са връстници на тази забележителна кула, символ на града. Построена е през 1850 г., а механизмът на градския часовник е монтиран през 1865 г. Още по-стара е църквата, дала името на комплекса. Осветена е през 1835 г., а началото на градежа е две години по-рано. „Света Троица” е един от най-големите православни храмове на Балканите. Значението на този факт се подсилва неимоверно от обстоятелствата, при които се появява църквата. По онова време България е под османско владичество. Строежите на православни храмове са разрешени само там, където и преди е имало култови сгради, оброчища или светилища. И то само при едно условие – най-високата точка на сградата да не е по-висока от човек на кон.
Много искали банскалии да имат нова църква. Старата, която и до днес съществува, в онези времена била далече от селището. Най-ревностен и непримирим бил Лазар Герман – богат търговец, тогава кмет на Банско. Според разказите на местните хора, заедно със свой приятел той заровил кръст, икона и други църковни предмети в градината си. Дядо Лазко, както с уважение го наричали съгражданите му, помолил възрастна жена „да сънува”, че там някога имало храм. Разгласила тя своето видение, отишли представители на общината и на турската власт, „открили” знаците и написали молба до валията (областният управител). Дядо Лазко събрал хората си и им казал, че ще са необходими „голяма пара и много ангария” (доброволен труд). А към най-богатите се обърнал с думите: „Парàта е дадена от Бога за наша радост и полза на народа!”. Започнали да събират средства – всеки давал каквото му е възможно. Лазар Герман дарил своята градина – мястото, на което е построена „Света Троица”. Само че разрешението от властите не идвало. Щастливо стечение на обстоятелствата „отключило” неочаквана възможност – в семейството на валията в Солун се появила мъжка рожба. Дядо Лазко събрал пари от богаташите и наредил да подготвят богати дарове за съпругата и сина на валията. Между везаните тъкани сложили и пълна кесия със златни монети. Турският управник се трогнал от уважението на банскалии и подписал разрешителното. Ето и продължението на тази история – разказва Христо Бойчин, който доброволно изпълнява задълженията на клисар в „Света Троица”:
За да се направи тази голяма черква, нашите хора действали дипломатично. Разрешението, което получили, било за построяването на малък параклис. Но те избрали добра тактика – първо иззидали високата ограда, а след това започнали да копаят основите. Всяка нощ разширявали по малко изкопа. Подготвили строежа, но се оказало, че парите свършват. Тогава дядо Лазко отива в Неврокоп (днес град Гоце Делчев). Имал търговски отношения с тамошния Мехмед бей, наричан „Алтън (златен) бей” заради голямото си богатство. Поискал от бея пари назаем, като излъгал, че му трябват за търговията. Взел доста голяма сума за онова време и до последния грош ги вложил в делото на живота си. Скоро лъжата се разкрива, хващат го и го затварят в Диарбекир, където намира смъртта си. Полумесеците над входната врата на храма също са негова идея. Предчувствал е, че няма да доживее завършването на градежа и, за да го запази, наредил този символ на исляма да бъде издълбан в камъка.
И много далновидно е постъпил – продължава Христо. Когато идват упълномощените от властта хора, те първо нареждат църквата да бъде разрушена. Но като видели полумесеците, свалили фесовете си и се поклонили. Така църквата била спасена.
Доброволният труд продължавал да кипи – покривът на високата постройка отнел доста време. Цялата архитектура е замислена така, че храмът да изглежда по-малък. Но чувството е измамно. Сводът в най-високата си точка е 20 метра, дължината на сградата е 44 метра, ширината – 24 . Стените, дебели повече от метър, са зидани от блокчета бял мрамор. Според преданието, хоросана между тях забърквали със зехтин, за да е гладък и дълготраен.
В храма се влиза през дебели дървени врати, направени от огромни мури. Дванадесетте колони, които държат покрива, символизират 12-те Христови апостоли. Стенописите са дело на художници – представители на Дебърската школа. Иконите са изписани от прочутите майстори на Банската иконописна школа Димитър и Симеон Молерови. А Велян Огнев е нарисувал звездно небе на тавана, по което преминават облаци и ангели. От него се спускат дебели синджири с полилеи и кандила. Амвонът също е изпъстрен със стилизирани рисунки. По красивата извита стълба, която води до него, на 5 октомври 1912 г. се е изкачил и големият наш поет Пейо Яворов – воевода в една от четите през Първата Балканска война от 1912-13 г. Тя е водена за освобождението на територии, населени главно с християни, останали под османска власт. Оттам Яворов провъзгласил свободата на Банско с думите: „Братя,… от днес сте вече свободни българи!” По-късно банскалии изписват тези думи върху паметника на поета. Той също се намира в двора, точно до камбанарията. В комплекса е включен и малкият храм „Преподобни Паисий Хилендарски”.
Ако попаднете в Банско, непременно ще чуете да се носи гласът на четирите камбани. Те са излети шестдесет години след построяването на църквата от братята Велеганови. Властите разрешили поставянето на този християнски символ заради още една хитрост – на най-голямата от тях майсторите изписали с големи букви „Отлята по времето на султан Хамид ІІ”. Надписът стои и до днес, но едва ли ще го видите. По стълбите до камбанарията може да се изкачва само клисарят и много рядко – някой от посетителите. Но със сигурност ще можете да се докоснете до спокойствието на храма. Спокойствие, заредено с вяра и родолюбие, постигнато с жертви и упование в силата на доброто.
В разгара на туристическия сезон, пещера "Магурата" посреща средно между 1000 и 1500 души на ден. Природната и археологическа забележителност, разположена недалеч от град Белоградчик , е с колосални размери и наподобява подземна катедрала. Туристите..
Църквата „Свети Георги Победоносец“ се намира в квартал Колуша − гр. Кюстендил, в подножието на Осоговската планина. Обявена е за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение. Проучването и реставрацията на..
Не е нужно да пропътуваме хиляди километри, за да достигнем истински свети места за християните и да пием от чудотворния извор на православната вяра. Българските земи са осеяни със стотици църкви и манастири, въздигнати с вярата и надеждата..
Предимно облачно
Облачно
Променлива облачност; възможно е да превали
Разкъсана облачност