Военноисторическите музеи в Плевен – панорамата „Плевенска епопея”

Мавзолеят, Скобелевият парк, панорамата „Плевенска епопея 1877 г.”, три къщи-музеи, Румънски мавзолей и мемориален парк в село Гривица… Ако попаднете в сърцето на Северна България, непременно се отбийте в Плевенския край, за да видите тези забележителности, свързани с Руско-турската освободителна за България война от 1877-78 г. Плевен се намира на почти равно разстояние от река Дунав и Стара планина, в центъра на Дунавската равнина. Военноисторическите музеи в Плевенската община са сред най-старите у нас, отворили врати скоро след Освобождението на България от османска власт в 1878 г. Днес на територията на общината живеят малко над 300 000 души, 110 000 от тях са в Плевен – седмия по големина град в България.

Артилерийска зала в къща-музей „Негово Кралско Величество - Карол I”, гр. Пордим

Повечето от музеите работят без почивен ден, независимо от годишното време. И така е от десетилетия – туристическият поток е значителен. На открито или в музейни сгради, Плевен е съхранил уникални оръжия, военни карти, походни олтари, униформи и още неизброими предмети, станали свидетели на петмесечната обсада и сраженията между турските военни части и руската армия по време на Освободителната война. В една своя статия историкът доц. Милко Аспарухов, директор на Военноисторическите музеи в Плевен, пише:

Огнестрелно оръжие от Руско-турската война 1877-1878 г.

В хода на войната градът придобива голямо военно, политическо и стратегическо значение, а Плевенската епопея се превръща в един от най-важните моменти в историята му. По своята продължителност, по броя на участващите войски и по дадените жертви, сраженията при Плевен са от най-мащабните събития в Освободителната война, изиграли решаваща роля за нейния ход и победоносен изход. Никому неизвестното дотогава градче през 1877 г. фокусира вниманието, вълненията, надеждите и възторзите на световната общественост. Свободата започва от Плевен – от калните траншеи, от непревземаемите му редути, от бойните полета, обилно напоени с кръв. След победата мъдрата оценка на плевенчани за събитията е изразена във връчения на руския император Александър ІІ благодарствен адрес: „Освобождението на Плевен – това е зората на освобождението на древна България”.

Руската армия, в която се бият и румънски части, неуспешно щурмува Зелените възвишения около Плевен. Три пъти. Дадени са огромни жертви.
След неуспеха руските военачалници сменят тактиката. Подложен на тримесечна обсада, турският гарнизон губи битката на 10 ноември 1877 г. Пленен е неговият предводител – Осман паша. Един от най-талантливите турски пълководци символично предава сабята си на ген. Ганецкий.

Батарея в „Скобелев парк”

Лични вещи на главнокомандващия руската армия Великий княз Николай Николаевич

Колкото и достоверно да е разказана историята на епохалната битка, колкото и впечатляващи да са фактите и цифрите, нищо не може да се сравни с личното преживяване на събитията. Макар и илюзорно, именно това е усещането, когато човек попадне на самото бойно поле. През 1907 г. благодарните плевенчани покриват със зеленина мястото на сраженията. Наричат го „Скобелев парк”, в знак на почит към прочутия руски генерал. Седем десетилетия по-късно, през 1977 г. , на същото място е построена Панорамата „Плевенска епопея”. Внушителната сграда представлява пресечен конус, символично повдигнат от четири стилизирани щика. Общата височина е около петдесет метра. Трите хоризонтални пръстена, изграждащи корпуса, символизират трите щурма. Четвъртият, покрит с фриз, напомня обсадата на Плевен. В първата зала са представени исторически събития – Априлското въстание срещу османския поробител от 1876 г., боевете при старопланинския връх Шипка в хода на Освободителната война и др. В т.нар. „панорамна зала” е изложено огромно платно. То обхваща стените с дължина повече от сто метра и височина петнадесет метра. Изтъкано е от лен и има само един съединителен шев. Покрито е с реалистични картини, пресъздаващи битката от септември 1877 г. С помощта на живописния рисунък и предмети, вплетени като пластики в изображенията, се постига невероятно реалистичен ефект. Илюзията за перспектива е около осем-десет километра. Струва ти се, че можеш да докоснеш дървената каруца, от която са се разпилели скромните войнски вещи. Или че е достатъчно да направиш само една крачка, за да се озовеш до оръдията.

„Трета атака” – част от живописното платно на панорамата „Плевенска епопея 1877 г.”

Турски военни униформи и пленено турско знаме

Много майсторство е вложил Николай Овечкин – автор на живописната част, ръководител и главен изпълнител на българо-руския екип от тринадесет художници. Посетителите могат да използват асансьорите, за да се изкачат до двете площадки, от които се разкрива поглед към мястото на сраженията. Забележително е, че всичко това – сградата, живописната част и предметния план, който я допълва – е завършено за около осем месеца. В работата участват не само специалистите, но и много доброволци. Панорамата е открита на 10 ноември 1977 г. в чест на стогодишнината от Освобождението на град Плевен. В приемната част посетителят може да види паметна плоча с надпис „Завет към поколенията”. Зад нея е зазидана метална капсула, която трябва да бъде отворена на същата дата през 2077 г. В нея гражданите на Плевен са оставили своите заръки към бъдещите поколения.

Споделете

Военноисторическите музеи в Плевен – панорамата „Плевенска епопея”

Още от категорията

Музеят на минното дело в Перник превръща въгледобива в атракция

Възстановената крепост край село Мезек се наложи като търсена туристическа атракция

Спомен за поета – музеят на Никола Вапцаров в Банско

Българско Национално Радио