Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българската кухня: Сезонът на лютениците

Снимка: Венета Павлова
В края на лятото идва времето за правене на лютеница – може би най-любимият от всички видове зимнина, които приготвя българинът. Обичат я всички – от малките деца до бабите и дядовците. Намазана на филия, лютеницата е вкусна закуска. Тя може да бъде и част от салата асорти или гарнитура към различни ястия. С нея се правят и аламинути – например лютеница с извара или със сирене, подправя се бобена салата.

Рецептите за нейното приготовление са изключително разнообразни. Основните продукти са червените чушки и домати, оттам нататък по желание могат да се добавят лук, моркови, тиквички, патладжани, зелени домати, дори варени картофи. А подправките са сол, черен пипер, кимион, магданоз и малко захар – за да „приглуши” киселината на доматите.

© Снимка: Венета Павлова

Червените чушки и домати са основните съставки при приготвянето на лютеница.
Различни са и начините за приготвяне на лютеницата. Единственото правило, което обикновено се спазва, е червените чушки да са печени, а не варени – просто защото стават по-вкусни. На някои места пекат и доматите, но по-често те се смилат – най-добре с машинка, която отстранява люспите и семенцата. После се слагат на огъня, докато поизври водата им и сосът се сгъсти. Добавят се подправките. Опечените и обелени чушки също се смилат и се прибавят към доматения сос. Накрая се сипва малко олио. Със сместа се пълнят стъклени бурканчета, които се стерилизират за 10-15 минути. Прибират се на хладно място.

Ако се мине с миксер, лютеницата се превръща в пюре. Впрочем, в соцвремената имаше само един вид купешка лютеница – под формата на пюре. Сега по рафтовете на магазините могат да се видят най-различни варианти на зеленчуковата вкусотия: едросмляна, с добавка на патладжани, моркови, тиквички и т.н.

© Снимка: phood-tales.com

Откъде идва името на лютеницата? От лютивината й – едва загатната или силно подчертана, според вкуса на създателите си. Близки до лютеницата домашни продукти са т.нар. „апетитки” – гъсти сосове от сварени ситно нарязани или смлени домати, към които се прибавят чорбаджийски чушки, нарязани на едри парчета, по желание може и чесън, и кръгчета моркови. Въпросните дълги, извити като рог чушки, са с умерена лютивина. Този разкошен сос е много подходящ за спагети, а и за консумация с топъл хляб – за онези, които обичат пикантната кухня.

Но да се върнем на лютеницата. Ако си мислите, че нейното приготвяне е досаден домакински труд, лъжете се. Да се направи лютеница наистина не е лесно: печене и белене на чушки, непрекъснато бъркане, за да не загори. Но в малките градове и селата варенето й е споделено с комшиите преживяване. Обменят се рецепти, дегустира се продуктът на съседите. „Майка ми вари зад блока лятото на лютеница…” – пише в едно свое стихотворение поетът Георги Господинов. И наистина, лютеницата е събрала цветовете, вкуса и аромата на лятото, за да ги пренесе в сивите зимни дни.
По публикацията работи: Венета Павлова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Хоро при извора" във Велинград – когато традицията извира от сърцето на Родопите

За поредна година Велинград кани всички почитатели на българския фолклор да се хванат на хоро край прочутите минерални извори на града. На 12 и 13 юли централният площад на Велинград ще се огласи от звуците на гайдите и тъпана по време на събитието "..

публикувано на 12.07.25 в 09:20

Вампирите по нашите земи не са от вчера. Кой е българският?

Всеки у нас още в детството си е чувал страховити истории за опасни вампири , които бродят в мрака и всячески се опитват да напакостят на хората. Днес тези мрачни дихания са ни познати най-вече от начина, по който ги пресъздават авторите на романи и..

публикувано на 28.06.25 в 08:05

За обредната храна в традиционната ни култура

Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..

публикувано на 14.06.25 в 13:15