Знаменити българи: Алеко Константинов – 150 г. от рождението му

Преди век и половина в крайдунавския град Свищов се ражда Алеко Константинов, на когото е съдено да остави вечни творби в българската литература. Под неговото остро перо се появяват едни от най-силните фейлетони, осмиващи обществените и политически нрави в България след Освобождението от петвековното османско владичество през 1878 година. Алеко Константинов завещава на поколенията колоритния образ на бай Ганьо от едноименната книга като въплъщение на тези нрави. Творец и гражданин, писателят с ирония и сарказъм изобличава пошлото в родната действителност. Но оставя и великолепни описания на красотите на българската земя. Алеко е и човекът, благодарение на когото на 27 август 1895 г. на витошкия Черни връх се изкачват 300 души ентусиасти. Така се слага началото на организираното туристическо движение в България. За живота и трагичния край на Алеко Константинов – Щастливеца, както той сам нарича себе си, разказва директорката на къщата-музей на писателя в Свищов Ивелина Иванова. В родния му дом до брега на Дунав сега в стъкленица се пази неговото сърце.

Алеко Константинов е роден на 1 януари 1863 година (13 януари по нов стил), в семейството на Иваница Хаджиконстантинов и Тинка Хаджииванова. Родът му се числял към най-заможните в Свищов, по онова време важен търговски и занаятчийски център. Дядото на Алеко – Димитър Иванов – е известен търговец и е сред учредителите на читалището в града.

Бащата на Щастливеца – Иваница, е роден през 1818 година – казва Ивелина Иванова. – От малък заминава за Галац, Румъния, при роднини-търговци и получава завидно образование. Научава турски, румънски и гръцки език, а по-късно и италиански език. След завършване на образованието си до 1861 година работи в търговската кантора на Евлоги Георгиев, заможен български търговец и родолюбец, в Румъния. Търговската дейност на бащата на Алеко му носи и финансов успех. В края на 1861 година той окончателно се завръща в Свищов. Една година по-късно се жени за 16-годишната тогава Тинка Хаджииванова, раждат им се 4 деца, от които Алеко е първото. През 1863 г., две години по-късно, се ражда Елена, след това Веселина, а най-малката Любка е родена през 1876 г.

Алеко завършва първите два класа в прочутото Свети Николско училище на Христаки Павлович в Свищов. След това продължава образованието си в Априловската гимназия в Габрово. Ивелина Иванова разказва:

Алеко се връща в Свищов, където посреща Освобождението на България, след това заминава за Русия. Завършва гимназиалното си образование в град Николаев, а висше образование по право – в Одеса. След завръщането си от Русия той е назначен в Софийския окръжен съд. Тази година – 1885 – е наситена с важни събития. Извършва се Съединението на Княжество България с Източна Румелия, която дотогава все още е автономна област на Османската империя. Сърбия започва война срещу България под претекст, че равновесието на Балканите е нарушено. Във фейлетона „А мен защо закачаш, бе Тодоре” Алеко описва своето участие в Сръбско-българската война като опълченец. Той бързо напредва и в службата – 6 месеца след назначението си на 4 януари 1886 година вече е прокурор при Софийския окръжен съд. Година по-късно става помощник-прокурор в Софийския апелативен съд. Но за кратък период от време след това – от 1885 до 1890 година – Алеко остава съвсем сам. Първо умира най-малката му сестра Любка, през 1886 г. умира и майка му Тинка. След смъртта на жена си и дъщеря си неговият баща Иваница купува в столицата две съседни къщи, където се настанява с другите си две дъщери и Алеко. Но през 1887 г. умира бащата на Алеко Константинов, а след него и сестрата на писателя Елена. Алеко остава сам с Веселина, изпраща я във френски католически пансион, където се надява, че тя ще преодолее болката от поредната смърт в семейството им. През 1890 година Веселина гостува на голямата си леля в Свищов, там се среща със своя бъдещ съпруг, виден адвокат от града. Веселина бърза да се задоми, а на сватбата Алеко й подарява наследствените права върху къщата им в Свищов. Но и Веселина не живее дълго. След раждането на детенцето й и неговата смърт веднага след това, през 1890 година умира и тя. Алеко продава голямата къща в София на предишния й собственик и остава да живее в по-малката до 1891 г. След това той няма собствен дом, живее при роднини и приятели, но родната си къща в Свищов той не продава, а я завещава още приживе за училище.

Нещастията не идват сами – Алеко Константинов е уволнен от Софийския апелативен съд. Причината е отказът му да заведе дело срещу в. «Народни права», който в уводна статия осъжда действията на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов. Тогава Алеко се залавя за адвокатството, занимава се и с литературни преводи. В началото на 1890 година е назначен отново – този път като член на Софийския апелативен съд. Но идва нов министър на правосъдието, Алеко пак е без работа и се връща към адвокатството. Но отказва да защитава когото и да било, щом не е убеден в справедливостта на неговата кауза. С финансова помощ от приятели през 1893 г. заминава за Световното изложение в Чикаго. Отива до Ниагарския водопад, отбива се във Вашингтон, Ню Йорк и Бостън, посещава много музеи, паркове и библиотеки. На връщане се отбива за кратко до Лондон. Алеко е толкова възхитен от това пътешествие, че му хрумва грандиозната идея да обиколи целия свят.

След завръщането си създава пътеписа «До Чикаго и назад», който излиза като самостоятелна книга през 1894 г. В нея той прави великолепен паралел между живота в Новия свят в края на XIX век и нравите на Балканите. През 1895 година излиза и първото издание на безсмъртната му книга «Бай Ганьо». В образа на бай Ганьо Алеко Константинов осмива безпардонността, ниската духовност, лицемерието на онази прослойка на обществото, която алчно се стреми към забогатяване и власт. С мрачен хумор в разказа «Бай Ганьо прави избори» Алеко разкрива политическите нрави в битката за власт по онова време.

Алеко се е занимавал и с политика – продължава Ивелина Иванова. – През септември 1894 година се провеждат избори за народни представители. Той се кандидатира в родния си град, но не е избран. През 1896 година е основана Демократическата партия, в чиито редове се включва и Алеко Константинов. Но със смелата критика към управниците той си навлича гнева им. Разтревожен за съдбата му, литературният критик д-р Кръстев решава да му даде значителна сума като аванс от списание «Мисъл», за да заминат заедно с поета Кирил Христов в Италия и да напише пътни бележки за страната. Въпреки страстта си към пътешествия Алеко Константинов отказва, защото тогава е трябвало да присъства на дело в град Пловдив. Това се случва през май 1897 година. Тогава той се среща с Михаил Такев, също член на Демократическата партия и адвокат в Пловдив. Алеко предлага на Такев да му помогне по делото като втори защитник пред съда. Такев се съгласява и от своя страна моли Алеко да посетят заедно град Пещера на празника на светите братя Кирил и Методий. На следващия ден, 10 май, процесът приключва и тогава Алеко и Такев заминават за Пещера.

На връщане към София при стрелба от засада Алеко е убит по погрешка, тъй като куршумът е бил предназначен за Михаил Такев. Погребан е на 14 май в Софийските централни гробища.

Споделете

Знаменити българи: Алеко Константинов – 150 г. от рождението му

Още от категорията

Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Фалшифициране на исторически и културни ценности "замърсява" науката

Цял квартал от XIII – XIV век, подобен на Града на хобитите, откриха археолози в Перперикон

Почитаме свети Климент Охридски – първоучител на българския народ

Българско Национално Радио