Бабини Видини кули

Средновековната крепост-замък „Баба Вида” се издига във Видин, на брега на Дунав – на място, където реката прави голям завой.

Според преданието и градът, и крепостта носят името на Вида – дъщеря на богат владетел, чието царство се простирало от Карпатите до Стара планина. След смъртта на баща си Вида и двете й по-малки сестри Кула и Гъмза поделили наследените земи. Кула основала своите владения около днешния български град със същото име. Гъмза нарекла крепостта си Гъмзиград. (Интересен факт е, че и днес на територията на съседна Сърбия могат да се видят археологически останки от късноримски комплекс, наречен Гамзиград.) Кула и Гъмза се омъжили набързо. Съпрузите им били неразумни и пропилели богатството. Вида отхвърлила всички предложения за женитба. Избрала да остане сама, да се посвети на своите поданици и да брани с меч остатъка от голямото царство. Изградила непристъпна крепост и замък, в който живяла до дълбока старост. Вида била справедлив и силен владетел. Когато си отишла от този свят, хората нарекли замъка на нейно име – Баба Вида, известен и като Бабини Видини кули. Легендите за Баба Вида са многобройни. Тази е най-популярната сред тях. С нея започват разказа си и историците, които придружават туристическите групи при посещението на крепостта.

Първоначалният план на комплекса не е установен, но неговото изграждане е било не по-късно от втората половина на Х век. След това територията му е била разширена. Изградени са две оградни стени – вътрешна и външна, както и девет кули. Легендите свързват най-запазената част от крепостта с последният български средновековен монарх Иван Срацимир, превърнал я в своя основна резиденция и феодален замък по време на Второто българско царство. Във вътрешния пояс на Бабините Видини кули се намирали жилищните помещения с изглед към централния двор. Намерени са и основите на църква, която специалистите отнасят към ХІІІ-ХІV век. Разказва Фионера Филипова – директор на Историческия музей във Видин.

В периода ХV-ХІХ век крепостта е служила за отбранително съоръжение, пригодено за огнестрелните оръжия, използвани по онова време. Най-значителните преустройства датират от края на ХVІІ – началото на ХVІІІ век. В днешните си граници комплексът заема над девет декара. Заобиколен е от ров, широк дванайсет метра, дълбок около шест. В миналото изкопът се е пълнил с вода от река Дунав, а пред входа е имало подвижен дървен мост, заменен в по-късни времена от каменен. Въпреки множеството преобразувания през вековете, „Баба Вида” е сред най-запазените паметници от Българското Средновековие. Не знаем кога точно е станала обект на туристически посещения. Може би още през 1956 г., когато е предоставена за музейно пространство от Министерството на отбраната. До тази година крепостта е била част от Видинския гарнизон. А през 1964 г. е обявена за национален паметник на културата.

По време на османското владичество жилищно-стопанската част от крепостта е разрушена. Заменена е със сводести каменни отделения, използвани за складове на боеприпаси и храни, както и за караулни помещения, затвор и др. Първите археологически проучвания са направени в периода между 1956 и 1962 г. Установени са няколко културни пласта. Замъкът-крепост е построен върху останките на древноримската крепост Бонония, изградена през ІІ век. Има следи от византийския, раннобългарския, къснобългарския и споменатия вече османски период. В началото на 60-те години на м. в., върху изследвания дял от нейната територия, е построена сцената на летния театър, който събира около 400 души публика. Там традиционно се провеждат музикални и театрални форуми. В конферентната зала, изградена през последните години, често се организират изложби, които представят крепостта, видяна от художници, пътешественици, историци. Най-добре е описана от Феликс Каниц в книгата му “Дунавска България и Балканът”. Там са публикувани скици на Бабините Видини кули, както и сведенията, които австро-унгарският археолог и пътешественик е събрал през 1882 г.

Гравюра от Феликс Каниц

Особено ценни са картините на българския художник Иван Христов, както и на редица наши творци, пресъздали в картините си емблематичната крепост. Г-жа Филипова разказва и за интересна идея, осъществена наскоро. Служителите на музея към крепостта посрещнали най-малките посетители – малчугани от няколко детски градини във Видин. Представили им историята на мястото чрез приказните герои от легендите за Баба Вида. Интересът на невръстните зрители надхвърлил и най-смелите им очаквания.

Видин има още няколко паметника с уникални исторически характеристики – продължава г-жа Филипова. – Това е другата крепост, наричана “Калето”. Непременно трябва да спомена джамията на Осман Пазвантоглу, към която има библиотека, обявена за паметник от национално значение. Синагогата във Видин, построена в края на ХІХ век, е втората по големина след софийската. Тук е и катедралният християнски храм “Свети Димитър” – един от най-големите у нас.

В началото на 80-те години посетителите са достигали до 120 000 на година. След период на относителен застой, през последните 5-6 години техният брой е между 30-40 000. Постоянно обаче се увеличават чужденците, които пристигат в крайдунавския град.

Споделете

Бабини Видини кули

Още от категорията

Регионалният исторически музей в Търговище впечатлява с възрожденска архитектура и древни езически фигури

Паметникът „Създатели на българската държава” край гр. Шумен „тежи” с бетонни символи от нашето минало

Карлово вдига къщата на Левски от пепелта и я пази като светиня

Българско Национално Радио