Конушенският народен оркестър на 50 години

публикувано на 10.05.13 в 08:11

Интервю с Никола Илиев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Илианово хоро”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Проводи ме мама” и „Майка Юрдана плетеше”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Музикантите от Конушенския оркестър са решили да празнуват цяла година своя полувековен юбилей, но кулминацията ще бъде в края на май. Около Деня на славянската писменост и българската просвета и култура, в село Кòнуш ще има голям концерт. Освен легендарните изпълнители, в него ще вземат участие техни приятели, с които са споделяли сцената през годините.

Ето как Никола Илиев – основател и неизменен ръководител на Конушенския оркестър, представи себе си за приятелите на Радио България:

Аз съм от музикално семейство. Майка ми пееше много добре, а в рода ни имаше много кларинетисти – баща ми, вуйчо и братовчедите. Като дете често взимах кларинета на вуйчо ми и се опитвах да изпълнявам познати мелодии. Много от темите, върху които по-късно изградих репертоара си, са наследени от майка ми. Завърших гимназията в гр. Садово, която по онова време се славеше със своя духов оркестър. Там се запознах с много добри музиканти – Тодор Пращаков, Събчо Генчев, Янко Петров. С тях създадохме оркестъра. Кръстих го на моето родно село Кòнуш. В онези години вече бяха станали известни групите от Първомай, Садово, Дълбок извор, Леновската и др. Учили сме се и от тях, но аз съм благодарен най-много на проф. Петко Радев. След като чух неговите записи, направо се влюбих в маниера му на изпълнение. Започнах да му подражавам, та и до ден-днешен. Мога да кажа, че съм първият, който продължава неговия изпълнителски стил. След това се появиха по-млади музиканти, те на свой ред започнаха да имитират нас.

Проф. Петко Радев е преподавателят, в чийто клас Никола Илиев завършва Националната музикална академия. Една от мечтите му като студент е да съчетае класическата и народната музика, както прави това неговият кумир и учител. По различни причини не успява да я осъществи. Затова пък и двамата му сина са класически музиканти. Завършили са НМА с кларинет, в класа на проф. Радев, продължават образованието си в Джулиард скуул в Ню Йорк. В момента работят в симфонични оркестри отвъд океана. По-големият – Илиан Илиев, е известен и със своите прекрасни изпълнения на народна музика.

Спечелил своята популярност през 70-те и 80-те години на м.в., Конушенският оркестър и до днес продължава да е сред най-търсените формации. Основната “сцена”, на която се изявяват музикантите са празничните моменти – лични и обществени. Неслучайно всички подобни състави са известни у нас под общото наименование “сватбарски оркестри”.

Винаги съм имал около себе си много добри колеги и музиканти – продължава Никола Илиев. – И винаги съм бил противник на промените в състава. С Благой Манчев – акордеонист и певец, повече от 35 години работим заедно. Саксофонистът Георги Гогов е в оркестъра повече от 20 години. Наша солистка е известната народна певица Таня Досева, Марин Тодоров – на синтезатор. От известно време с нас е и младият Добромир Велев, който свири на гъдулка и цигулка. Повечето от инструменталистите в Конушенския оркестър пеят – като солисти или в партньорство с Таня. Непрекъснато обновяваме репертоара си. Не си позволяваме да свирим едно и също. Имаме много почитатели и се стараем винаги да поднасяме нови идеи, нови мелодии. Това е – трябва да се работи непрестанно.

По публикацията работи: Албена Безовска

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Конушенският народен оркестър на 50 години

Още от категорията

Музиката на Милен Киров – вълнуваща смес от класика и "селски фънк"

"Последни дни"

Елена Доскова-Рикарди записва името си в историята като първата българка, пяла в Ла Скала

Музиката на Милен Киров – вълнуваща смес от класика и "селски фънк"

"Последни дни"

Българско Национално Радио