Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Цар Иван Асен ІІ обединява българските земи

Царски мемориален храм-мавзолей „Свети Четиридесет мъченици” във Велико Търново, въздигнат в чест на голямата победа на Иван Асен II при Клокотница.
Снимка: bg.wikipedia.org
13-11-28-42388_1.jpg
© Снимка: bg.wikipedia.org
Портрет на цар Иван Асен II от Георги Данчов
През 1218 г. на българския престол се възкачва Иван Асен ІІ. Той е син на цар Асен – един от братята-родоначалници на Асеневата династия, оглавили успешно въстание срещу близо двувековното византийско владичество по българските земи.

„Иван Асен ІІ не само днес, но и през българското средновековие, е смятан за най-великия български владетел. Това може да се прочете в Бориловия синодик, и то в редакцията на Свети патриарх Евтимий – казва в интервю за Радио България историкът проф. Пламен Павлов. – Още преди векове Иван Асен ІІ е възприеман като успешен политик и мъдър владетел. В наше време тази оценка не се променя, тъй като става дума за монарх, който от една страна защитава националните интереси на тогавашна България, от друга – държи страната в курса на тогавашната европейска политика. Ще припомня, че още бракът му с унгарската принцеса Ана-Мария Арпад го прави роднина с всички големи кралски дворове в тогавашна Европа.”

Какви са стратегическите цели на Иван Асен ІІ и как ги осъществява?

„Иван-Асен идва на власт в сложна обстановка – пояснява проф.Павлов. – При неговия предшественик Борил държавата е загубила територии, донякъде и своя потенциал. Това не е вина само на Борил, както елементарно се смята, а и на самата ситуация. Той успява в известна степен да закрепи българските позиции в Тракия, чрез дипломатически и други маневри да възстанови българската власт и в Македония. Но като цяло България е загубила този престиж, който е имала при първите трима Асеневци. Намирала се е в деликатна ситуация и Иван Асен още с идването си на престола последователно води политика за нейното превръщане във фактор номер едно на Балканите. Разбира се, за всички негови предшественици, особено за неговия баща Асен и за чичовците му Петър и Калоян, основната цел е обединението на земите, населени с българи. И Иван Асен я осъществява.”

© Снимка: bg.wikipedia.org

Колоната на Иван Асен II във Велико Търново, отбелязваща съкрушаването на византийския император Теодор Комнин.
През 1230 г. епирският владетел Теодор Комнин предприема поход срещу България, въпреки сключения мирен договор с българския цар. С неголямата си войска, но с много дързост Иван Асен Втори сразява нашествениците в битката при Клокотница. Според византийските хронисти той пуснал противниковите войници да се завърнат по родните им места и така и сред тях си спечелил славата на добър управник. След победата пътят му за обединение на земите, населени с българи, е открит. Така той изпълнява завета на своите предци, и то по един мъдър начин, без да прави големи жертви, най-вече със силата на дипломацията, но когато се налага, и със силата на оръжието.

Друг важен факт от управлението му е отказът от унията с Римската църква, сключена при царстването на чичо му Калоян. Така през 1235 година страната се върнала към православието, с независим църковен глава – патриарх. При Иван-Асен ІІ започва и преодоляването на стагнацията в културата от времето на византийското владичество.

„За съжаление, нашето средновековно наследство много силно е пострадало през следващите го столетия, така че паметниците от времето на Иван-Асен ІІ не са много – посочва Пламен Павлов. – Но имаме великолепната търновска църква „Св. св. Петър и Павел”, която по някои сведения е построена с ктиторството на неговата съпруга Ана-Мария, тоест с ктиторството на самия цар. Това е средновековен паметник, който се нуждае от много повече популярност, тъй като на практика е не по-малко интересен от световноизвестната Боянска църква, паметник на ЮНЕСКО. При управлението на Иван-Асен ІІ обаче започва и създаването на комплекса от скални храмове край река Русенски Лом, близо до Иваново. (Те също са паметник на ЮНЕСКО). Това се върши с личната воля на царя и на неговия особено близък духовник патриарх Йоаким І. Началото е поставено по времето, когато Йоаким е още монах и игумен на един малък манастир. Тоест виждаме, че българският владетел покровителства именно най-качествените среди в църквата. Със самото възобновяване на патриаршията в нейния легитимен православен вид също се дава мощен тласък на културата.”

© Снимка: архив

Ивановски скален манастир

Трябва да се отбележи, че Иван Асен ІІ е бил ктитор и на атонските манастири. Дори прави обиколка на Света гора, като дава своята мощна подкрепа не само на Зограф и Хилендар, в които има български монаси, но и на другите обители. А Атон тогава е смятан за интелектуален център на православната култура и изкуство и това, което е направил българският владетел, е много важно.

„Когато става въпрос за ролята на Иван Асен ІІ като културен стратег и пазител на националната памет, неизбежно изниква темата за търновския храм „Св.Четиридесет мъченици”, може би най-емблематичния в цялата ни многовековна история – отбелязва проф. Павлов. – Той го изгражда в знак на своята величава победа при Клокотница, след която са обединени всички етнически български земи и страната ни става хегемон на Балканите. Но самата идея е не само църквата да бъде символ на триумфа над противника, както и гробница на царската фамилия, но да стане своеобразен пантеон на българската история. Неслучайно в нея са пренесени колони от старите столици Плиска и Велики Преслав, от други места. И неслучайно неговият надпис, ознаменуващ победата му, е върху римска колона. По този начин той иска да подчертае, че българската държава е изключително древна. Че това е същото българско царство, което е било управлявано от Крум и от Омуртаг, чиито колони са вътре в този храм. Очевидно той има много силно чувство за историческа памет и държавност.”
По публикацията работи: Венета Павлова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..

публикувано на 19.10.24 в 09:50

Фалшифициране на исторически и културни ценности "замърсява" науката

Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..

публикувано на 18.10.24 в 09:25

Цял квартал от XIII – XIV век, подобен на Града на хобитите, откриха археолози в Перперикон

Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..

публикувано на 08.10.24 в 19:34