През тази година се навършиха 735 години от коронясването /1278 г./ на цар Ивайло – един от най-успешните водачи на селски въстания в епохата на феодализма. Според някои легенди Ивайло е бил свинар. Византийските хронисти го наричат „Лахано” /зеле/, с което подчертават ниския му социален произход. Пак според тях, преди да се залови за оръжието, Ивайло бил мистично настроен. Той често проповядвал пред другите селяни, разказвал за виденията си на светии, които му възлагали важна мисия. Всичко това е познато и от по-късните народни движения през Средновековието, например от историята на Жана Д’Арк през ХV век.

Ивайло прави шеметна кариера, впрочем, в подходяща политическа обстановка. При управлението на цар Константин Тих феодална България преживява вътрешна криза. Икономическата нестабилност е тясно свързана с външнополитически неуспехи и проблеми. Най-сериозният от тях, през 70-те години от ХІІІ век, са татарските нашествия, които разоряват Северна България. Централната власт е неспособна да се справи с тях. Трябва да се отбележи още, че феодалната система не е пуснала дълбоки корени в българското общество. Сред селяните е жив споменът за времената, когато голяма част от тях са били свободни, служели са в армията и на тях се е крепяла военната мощ на царството.

През 1277 година Ивайло оглавява дружина отчаяни селяни, които вземат в свои ръце защитата си от татарите. Новият водач печели няколко поредни победи срещу техните орди. Селяните масово се вливат във войската му, цели области преминават под негова власт. Цар Константин Тих тръгва с войската си срещу селската армия, но търпи съкрушително поражение и е посечен от Ивайло. Следва намеса на Византия, която обаче само ускорява събитията. Византийците решават да издигнат за владетел в столицата Търново провъзгласения от тях за цар Иван-Асен Трети. Той е син на цар Мицо, бивш съперник на Константин Тих. Неочаквано обаче царица Мария, вдовица на Тих, прави смел ход, за да защити престола си. Тя предлага брак на Ивайло. Той се жени за нея и сяда на престола през пролетта на 1278. През същата година следва нова главозамайваща поредица от военни операции. В тях селският цар се проявява като самороден военен талант. Ивайло разгромява византийските армии, пратени една след друга срещу него. След това отново воюва срещу татарите и в продължение на 3 месеца е обсаден в крепостта Дръстър – днес Силистра. В крайна сметка побеждава и тях, но за известно време в Търново се носят слухове, че е загинал. Болярите решават да изберат за владетел византийското протеже Иван-Асен Трети.

След новите си победи над татарите Ивайло се обръща на юг и разгромява византийците при Девня /близо до Варна/ през юли 1279. Иван-Асен Трети бяга във Византия. В Търново обаче болярите са решени да не допускат отново Ивайло до властта. Те бързо избират за цар болярина Георги Тертер. Войските на Тертер са подготвени за отбрана в добре укрепената столица. Междувременно сред въстаналите селяни расте умората и чувството за песимизъм. Те започват да дезертират от армията на Ивайло. Самият той отива да търси подкрепа в лагера на своя бивш противник – татарския пълководец Ногай. Отначало той проявява благосклонност, но скоро Ивайло е убит, според някои сведения – по време на пиршество.

Изключително успешното само по себе си въстание на Ивайло не прави изключение от общата логика на селските движения през Средните векове. Те са лишени от историческа перспектива, не предлагат нова икономическа и социална система. Обърнати са към легендите за едно минало, което не може да се върне – времето на свободните селски общини, и към илюзията за „добрия цар”. И в случая на Ивайло липсват сведения за някакви реформи, предприети от него. Впрочем, той не е имал и време за реформи, воювайки на два фронта. Истинската промяна в недрата на феодалния строй започва в държави като Италианските княжества и Англия, където се издига новата средна класа от занаятчии и търговци и се създават нови пазарни отношения. Въпреки това Ивайло остава в народната памет като символ на героична борба срещу социалната несправедливост.