Днес е третият ден след Рождество Христово. На него отбелязваме паметта на Свети Стефан – един от седемте служители в ранната Християнска църква в Йерусалим.

© Снимка: архив

Когато християнската общност увеличила своята численост, църквата започнала да се грижи за хората си. Тъй като сред тях имало много бедни и нуждаещи се, тя им осигурявала храна всяка вечер. На тези вечери, наречени трапези на любовта, се е налагало самите апостоли да разпределят храната, както и други помощи, които предоставяли на вярващите. Но, както е описано в „Деяния апостолски”, служителите в храма решили, че не е добре да пренебрегват грижата за словото Божие и разпространението на Христовата вяра за сметка на трапезите. Затова те излъчили няколко мъже, известни с вярата и предаността си към Бога:

„Тогава избират седмината дякони, от които на първо място е споменат Св. Стефан – разказва богословът проф. Иван Желев. – Наричаме го архидякон, защото той е първият от дяконите, а също и първомъченик, тъй като бил преследван и заловен от юдейските първенци заради дейността си. Изправен пред Синедриона – еврейския духовен съд, той държи богословска реч, и вместо да защити себе си, прави пропаганда на новата вяра в Христос. Накрая неговите съдници изпадат в ярост, защото той ги изобличава, припомняйки цялата история на богоизбрания народ, който е трябвало да познае в лицето на Христос обещания месия, но вместо това го разпъва на кръста. Словото му разярява и тълпата, която го повлича навън и го убива с камъни, както по древен обичай някога убивали най-големите престъпници.”

Със своята пламенна привързаност към Христовото учение и силно желание да го разпространява така, че да достигне до всички хора, Свети Стефан става пример за много Христови последователи и мъченици. Особено през първите три века, когато християнството е подложено на жестоки гонения, неговите дела вдъхновяват вярващите. „Оттогава започва и споменаването на първата степен в йерархията на църквата – архидякон”, продължава проф. Желев:

„Самата дума дякон означава служител. Дяконите прислужвали на идващите за вечерите на любовта. Вярващите първо се причестявали с тялото и кръвта Христови, а след това им се предоставяла храна, достатъчна, за да задоволи глада и помогне за оцеляването им. Сред тях имало вдовици, които нямали възможност да се издържат в общество, тъй като патриархалните нрави не позволявали на жената да работи. Затова Църквата играела тази социална роля. Така Свети архидякон Стефан остава в историята на християнството като прекрасен пример на човек, който отстоява своята вяра и е готов, с цената на живота си дори, да я представя и на другите. В последните си мигове дори, докато стоял в залата на Синедриона, Стефан отправил очи към небето с думите „Ето виждам небесата отворени и Синът Божий да стои отдясно на Бог Отец.”

Както на всички други светци, така и на Св. Стефан са посветени много храмове по света. В България също имаме черкви, които носят неговото име. Сред всички български църкви, закриляни от светеца, се откроява желязната „Свети Стефан“ в Истанбул, станала емблема на борбата ни за църковна независимост от Цариградската патриаршия през XIX век. Тя е изградена благодарение на княз Стефан Богориди, влиятелен българин, на служба в Османската империя. Досами Златния рог той дарява парцел, в който една от сградите служи за молитвен дом. По-късно там е издигнат железният храм. В неговия двор са погребани останките на бележити българи, сред които изпъква името на Иларион Макариополски, един от най-изявените борци за духовна независимост.