В митологиите на много народи свинята, вероятно заради пословичната си плодовитост, се свързва с богинята майка. В древна Гърция например, я смятат за любимо животно на богинята на плодородието Деметра, принасят я в жертва и на Афродита. Тракийската богиня Бендида се описва като огромна жена, която пасе свине и преде. По-късно, вероятно под влияние на юдаизма и християнството, свинята си спечелва лоша слава и започва да се смята за нечисто животно. И до днес в разговорния език тя се явява като символ на лакомия, мръсотия и липса на задръжки. Нелогично на пръв поглед, но широко популярно, е сравнението „пиян като свиня”, а епитети като „свиня”, „прасе” или „шопар” се считат за едни от най-обидните. Употребява се дори и производният глагол „освинвам се” със значения „преяждам, препивам, напълнявам”.
Коленето на прасето, обработката и приготвянето на месото му имат ритуален характер и следват строго определени предписания. Рано сутринта в дома, където ще се коли прасе, се събират съседи и роднини – мъже, които ще помагат на стопанина. Във всяко село има хора, които са известни с уменията си на „колачи” и също получават покана да участват. По-късно жените приготвят специални традиционни ястия от черния дроб, месото и маста на животното и семействата се събират на празнична трапеза. На следващия ден някой друг от селото коли прасе и така на практика хората прекарват близо месец в угощения и веселби, а връзките в селската общност се заздравяват.
Според обичая главата и краката на животното се сваряват и от тях се приготвя желирано ястие, наречено „пача” или „пихтия”. То се пази до Васильовден (1 януари), когато се поднася на празничната трапеза като обредна храна. Това е и единственият случай, когато свинското месо се прекадява и освещава – през останалото време то се смята за нечисто и недостойно да бъде принесено в жертва.
Съществуват специфични вярвания и разкази, свързани със свинята. Смята се например, че тя може да слиза под земята, в тайнствени и опасни пещери, обитавани от змейове и хали, защото е неуязвима за злите сили. Такава легенда съществува за пещерата над село Рабиша, Белоградчишко. Тя разказва за мома, грабната от змей и отвлечена в пещерата. Месец по-късно една от селските свине влязла в тъмната дупка и след няколко часа излязла обратно, като носела в уста престилката на изчезналата девойка. Разказва се също, че стадо свине влязло в Рабишката пещера и се изгубило. Минало се доста време и селяните научили, че стадото излязло от друга пещера, която се намирала чак в Карпатите – оказало че, че двете пещери са свързани с подземни тунели. Подобни предания се свързват и с други пещери у нас, например с пещерата край гара Лакатник в Искърското дефиле, известна под името Свинската дупка.
Като умна и досетлива свинята се явява и в някои приказки. Нападната от вълк, който се кани да я изяде, тя предлага да му посвири на гайда за последно преди смъртта си. Глупавият вълк се съгласява и я пуска, а свинята така силно се разквичава, че кучетата я чуват и я спасяват. Според друга история овцата се подиграва на прасето, че писка, когато човекът се допре до него. Прасето философски отвръща, че овцата я хващат, за да я стрижат, а него – за да го колят.
Наред с това свинята участва и в някои лечебни практики. При кожни проблеми болният отива по риза в кочината и ляга на земята, а свинете го прескачат. После се изкъпва под колелото на воденица „левак” и болестта отшумява. По плешката на коледното прасе пък може да се гадае за бъдещото благополучие на дома. Образът на свинята се появява и в някои кратки фолклорни форми, например в известната поговорка, че „Хубавите ябълки свинете ги ядат”, както и в благословията „Да се гоиш като прасенце!”, която бабата акушерка отправя към децата, на които е помогнала да се появят на бял свят
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..
Над 80 занаятчии представят майсторството си в Нощта на Самоводската чаршия във Велико Търново, съобщава БТА. До 23 септември Фестивалът на занаятите ще представи традиционни и нови техники в различни сфери на бита. Сред тях са ателиета за изработка..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни..