На 21 януари народната традиция отдава почит на бабите акушерки – тези, които помагат при раждането и се грижат за здравето на бебето и родилката. В по-общ план Бабинден е празник на женската плодовитост, на децата и новия живот.
Фигурата на бабата заема особено място във фолклорната култура. Тя се явява посредник между човешкия свят и отвъдното – там, откъдето идват новородените деца. Самото раждане се възприема като опасен и критичен момент – както за родилката, която според поговорката е „с единия крак в гроба”, така и за новороденото, а и за цялата общност. Затова ролята на бабата е особено отговорна и към нея се предявяват специални изисквания. Според традиционните правила тя трябва да е възрастна жена, която се е „отродила”, т. е. спряла е да ражда и да води интимен живот. Тогава се смята за ритуално „чиста” и има право да бабува. Акушерката се свързва и със Света Богородица – небесната покровителка на майчинството и децата. Неслучайно преди да започне раждането, тя произнася ритуалната формула: „Помагам с ръцете на Богородица, а не с моите ръце”. И най-важното, бабата владее традиционни знания и магически техники за облекчаване и ускоряване на раждането. С билкови отвари, масажи и специални ритуали, тя помага на бебето да излезе на бял свят, а после срязва пъпната връв с нож или сърп. Пак на бабата се пада важната задача да пази новороденото и майката от болести, зли сили и лоши очи.
Празникът на бабите започва в ранни зори. Те обикалят домовете, в които са бабували през годината, като измиват и благославят децата. Понякога слагат бяла вълна на главите на момиченцата и на брадите на момченцата и наричат: „Да побелееш като бялата вълна, да остарееш като Рила и Стара планина, да се гоиш като прасенце, да си здраво като здравец!” На булките пък пожелават: „Да си сладка на мъжа си, както е сладък медът!”. После пък невестите поливат на бабата да се измие, като я даряват с кърпа и сапун, а тя пуска сапуна да се хлъзне от ръцете ѝ, за да се „хлъзга” бебето, т.е. лесно да се ражда. Около обед жените се събират в дома на бабата, като носят специално изпечени краваи и баници, варени кокошки, вино и ракия. Започва буйно пиршество, което освен веселбата има за цел символично да стимулира женската плодовитост. Ето защо ритуалът включва много елементи с еротично-брачен характер: пеят се „блажни” песни, бабата се облича в булчинско облекло, танцува със задянато на гърба ѝ бебе, окичват я със символични предмети като чушки, лук, наденици и пр. На някои места се изработват знамена, подобни на сватбените оруглици, представя се сватба от маскирани жени или пък се разиграва полов акт. Присъствието на мъжете не се допуска, а тези, които нарушат забраната биват ритуално обругавани по различни начини. Вакханалията завършва чак привечер с ритуалното къпане на бабата в най-близката река или чешма и голямо женско хоро на мегдана или в кръчмата.
В по-ново време „сценарият” на празника значително се променя. През годините на социализма 21 януари е обявен за „Ден на родилната помощ” и става професионален празник на гинеколози и акушерки. Гилдията го отбелязва със служебни тържества, а благодарните пациенти поздравяват лекарите и им поднасят цветя и подаръци. Същевременно възрастните жени, които имат вече внуци, започват да припознават празника като свой и да се събират за весели вечеринки, особено в селата и малките градчета. Освен хапването и пийването, се правят и възстановки на едновремешния Бабинден, както и на раждане в традиционна обстановка.
Снимки: БГНЕС
Международен фестивал "Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство" се открива днес и ще продължи до 16 юни. В събитието, с организатор Сдружението за исторически възстановки "Филипопол" се очакват участници от България,..
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...