Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„В казан си се пекла, по тръбичка текла”: ракията в бита и фолклора на българина

БНР Новини
Снимка: Людмила Савова

Ракията заема особено място в живота на българина. Тя е обичана напитка, лекарство, повод за веселие и сладки приказки, един от знаците на традиционния български празник. Среща се в различни разновидности, като най-популярна е гроздовата, наричана фамилиарно с женското име Грозданка. В планинските райони, където лозата не вирее, се приготвя сливовица. И до днес балканските градове като Троян, Тетевен и Елена спорят помежду си къде се пече най-хубавата сливова ракия. Районът на Силистра пък е прочут с кайсиевата сиракия. Питието се приготвя също от ябълки, круши, череши, смокини. Почти легендарна слава е добила гюловицата, приготвяна от цветовете на маслодайната роза в долините на Карлово и Казанлък. Тя е възпята от класика на българската литература Любен Каравелов, който ѝ посвещава трогателни слова в началото на повестта си „Мамино детенце”: „...който не е пил казанлъшка гюлова ракия – той нищо не знае, от нищо не отбира. Ах ти, моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко! В твоите алкохолни искрици се скриват стотина тома из най-знаменитите епохи на българската история... И аз съм те пил някога си, и аз съм се наслаждавал от твоя аромат, и аз съм имал удоволствие да изпитам твоята приятност...”




За хубава се смята силната ракия, назовавана с епитети като люта, върла, скоросмъртница. Когато е с нисък градус пък се нарича пренебрежително пърцуца или шльокавица и се използва главно за лекарство. Изразът „слаба ракия” се отнася за човек без влияние и възможности, за безхарактерен мъж, за лесен противник. Говори се също и за „ракиено време” – часа около залез слънце, преди вечеря, когато обичайно се поднася питието.
Хубавата ракия е гордост за добрия стопанин, а приготвянето ѝ се смята за типично мъжка дейност. Ходенето на казан е повод за мъжете да прекарат извън къщи почти цял ден – време, което обикновено се запълва с напоителни разкази и пиперливи шеги, обилно полети с огнената напитка.

Снимка: БГНЕСУбеден в лечебните свойства на ракията, българинът я прилага при различни болести и неразположения. При настинка човек се затопля с греяна ракия, подсладена с мед или горена захар. При зъбобол болният зъб се жабури с ракия, а при болки в ушите се поставя памуче, напоено в съгревающата течност. С нея се промиват рани, правят се разтривки, напояват се компреси. От ракия се приготвят и различни настойки и извлеци, които после се пият, намазват се на болните места или се вдишват.

Ракията присъства на трапезата на българина в делник и празник. Щом се прибере вечер от полето, умореният селянин ще отпие няколко глътки, за да се ободри. В празнични дни ще се отбие в кръчмата, където ще изпие едно-две юзчета (малки стъклени шишенца, които побират около 180 г), ще размени новини, ще обсъди политиката. С ракия се посрещат гости, калесва се за сватба, кани се на кръщавка. Важен елемент от традиционната сватба е т. нар. блага ракия. Подсладена, затоплена, а понякога и оцветена в червено, тя е знак, че булката се е оказала честна, т.е. девствена през първата брачна нощ.





Ракията присъства и във фолклорната словесност, обикновено заедно с виното. Двете ключови напитки дори се персонифицират в образите на Бяла Рада и Червен Петко. В много песни юнаци или луди млади пият „вино ем ракия” в „хладни механи”. Често този мотив се обвързва с любовта и брака: опиянен, момъкът се качва на коня си и вместо да отиде където се е запътил, се оказва „на момини двори”. Специално на ракията е посветена и една хвалебствена песен, напомняща църковен химн, в която лютата напитка се прославя като мъченица заради страданията, претърпени по време на варенето. На шега, разбира се! „В казан си се пекла, по тръбичка текла, ракийчице, светая мученичице. Ти носиш упояние и главозамаяние, и кракопреплитание, и във зида удряние. Алелуя!”

Във фолклорната проза ракията се появява главно в хумористични сюжети, например в един анекдот за Настрадин Ходжа и Хитър Петър. Двамата закупуват „орташко” буре с ракия и се отправят към пазара в близкия град, за да го продадат и да припечелят. По пътя обаче Настрадин изведнъж „ожаднява” и склонява Хитър Петър да му отсипе от бурето срещу един гологан. След малко обаче и на Петър му се допива. Сипва си и той, като плаща на ходжата със същия гологан. После отново идва ред на Настрадин... Така двамата си разменят монетата, докато бурето се оказва празно, и изобщо не стигат до пазара.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Празниците на розата събраха в Розовата долина гости от страната и чужбина

Хиляди хора се включиха в тазгодишното шествие, с което бяха закрити Празници на розата в Казанлък, които тази година се провеждат за 121 път. Сред гостите, наблюдавали ритуала ритуала по бране на розов цвят и розоварене в градините край града бяха и..

публикувано на 02.06.24 в 14:31

Ученици от цялата страна поеха по стъпките на Таньо войвода и четата му

От Тутракан на 30 май започна 39-ят поход "По пътя на четата на Таньо войвода". Проявата е под патронажа на президента Румен Радев. Направена бе традиционната възстановка на слизането на четата на брега на Дунава. По стария хайдушки..

публикувано на 30.05.24 в 15:33

Лятна школа на Етнографския музей запознава децата с традициите

Лятна школа за деца от 7 до 12-годиишна възраст организира Националният етнографски музе в София. Заниманията  ще запознаят малчуганите с традиционните празници и обичаи, поминъците и занаятите по нашите земи, с българските митологични..

публикувано на 29.05.24 в 07:05