Има една приказна река, която извира в днешните сръбски земи, а после се насочва към България. Извива се, дарявайки ни с божествена красота и се връща обратно на сръбска територия, където се влива в река Нишава. Това е Ерма. В Сърбия, на десния бряг на реката, в близост до село Суково и на 18 км от град Пирот, далеч от главния път и сред живописна природа, се намира Суковският манастир „Успение Богородично” – мечтан оазис за онези, които търсят душевен мир. Интересни факти за него научаваме от екскурзовода Живка Мантаркова, старши уредник в музея на Рилската Света обител:
„Няма точни писмени сведения за основаването на манастира. Но ние много добре знаем, че това е стара българска обител от западните български покрайнини на територията на днешна Сърбия, Нишка Епархия. Историците смятат, че първият манастир на това място е от времето на ранното християнство, по всяка вероятност от ІV век. Има документ от 1019 г. , в който се споменава, че той е бил в диоцеза на Средечка епархия, което категорично показва, че е български и е бил под юрисдикцията на Охридската архиепископия. В същия документ се споменава, че е разрушаван няколко пъти по време на турското робство. Бил е въздигнат отново от местни българи през ХVІІ век. С точност се знае годината, когато е бил изографисван – 1606 г.”
Манастирът е обгърнат в предания и мистични истории, свързани с прекрасните местности около него. Има например една легенда, свързана с божествено знамение.
„Най-новата история на обителта е свързана с имената на пастирчето Вельо, което по-късно станало монах, приемайки името Вениамин, и свещеник Йован, – продължава разказа си г-жа Мантаркова. – Те се заселили на това място, наречено Църквището. На няколко пъти в сънищата на Вельо се явила Света Богородица, която му заръчала да построи манастир. Двамата със свещеника Йован започнали да копаят и намерили икона и кандило – ясно свидетелство, че тук по-рано е имало обител. Мястото обаче принадлежало на един турчин – Сали Бей от Пирот. Неговият син Емин решил да оскверни християнското място. Но в същия момент се схванал и изгубил паметта си. Неговият баща, отчаян, помолил свещеник Йован да прочете молитва за момчето. След тази молитва, отправена към Бог и към Света Богородица, Емин оздравял. Благодарният Сали бей издействал специален царски ферман, за да бъде възобновен манастирът точно на това място. Документът е от 1856 г. и е издаден в Константинопол”.
Сегашният Суковски манастир е издигнат за две години – от 1857 до 1859 г., в типично български стил, като са използвани сив камък и вар. Годината на завършване на самото строителство – 1859, е изписана над входната врата на храма. А на една плоча на северната стена, в наоса на трикорабната църква, се четат имената на строителите – Милчо и Гога. Изографисването е завършено през 1871 г.
„Според разказа на бившия предстоятел на манастира протойерей Любодраг, там са рисували четири школи – на сърби, българи, гърци и руси - споделя Живка Мантаркова. – Но аз съм виждала само писмено свидетелство за Самоковската школа. Стенописите се свързват с имената на Сотир Вальов, работил там през 1875-1876 г.г. и Васил Попхристов, който е рисувал в притвора през 1869-1871 г. В църквата присъства фреска на Света Богородица Крилатица, много характерна за Самоковската школа. Това е вариант на Покров Богородичен. Само че тук, вместо покрова, който Майката Божия е простряла над хората, скупчили се под нея, тя е разперила своите криле. Този стенопис го има и в Самоковския манастир „Покров Богородичен”. Най-вдясно на иконостаса, и по-специално на царския ред, присъства иконата на великия български светец Свети Йоан Рилски. Много голямо благословение за поклонниците, които отиват в тази Света обител, е и запазената в едно специално сандъче глава на споменатия вече монах Вениамин”.
През 1925 г. в Суковския манастир идват руски светогорски монаси. Те построяват северно от църквата параклис. А през 2003 г. са довършени трапезарията и новото крило на манастира.
„От няколко години в Суковския манастир отново живеят монаси. Вече споменах за протойерей Любодраг, който бе преместен в друг манастир. Той е направил доста за Суковския манастир, включително водещия към обителта новопостроен мост на река Ерма. Монасите продължават успешно делото на Любодраг. В момента е съборен старият притвор на църквата, който беше нестабилен, строи се нов.
Има един прекрасен църковен магазин, в който освен икони, църковна утвар и литература, има и манастирска ракия, вино и орехов ликьор, които са доста вкусни, собствено производство на монасите. Това ни подсказва, че манастирът има богата овощна градина и лозе, много добре уредено стопанство. Във връзка с духовния живот е радващо, че всеки божи ден там има богослужения.”
Снимки: Миглена Иванова
Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..
От 23 до 28 септември София и Видин ще бъдат домакини на Седмата международна конференция за римските дунавски провинции на тема "Граничен ландшафт по Дунав – Frontier landscapes along the Danube", предаде БНР Видин. Инициативата за дискусията за..
На 22 септември 1908 г. е провъзгласена Независимостта на България. След най-дръзкия самостоятелен акт в българската история – Съединението на Източна Румелия и Княжество България, българите отново демонстрират силата на единството и вярата в..