На 19 февруари отбелязваме една от най-трагичните дати в българската история. Навършват се 141г. от гибелта на най-обичания ни национален герой – Васил Левски. В този ден България се прекланя дълбоко пред делото и подвига му. Той е роден на 18 юли 1837 година в Карлово, намира смърттта си на бесило край София през 1873-а. Много героизъм и мъдрост са събрани в неговите 36 години – неслучайно го наричаме Апостол на свободата. Учи за свещеник и е ръкоположен за йеродякон, но се посвещава изцяло на българската национална революция, за освобождението на България от османска власт.

Преди Левски в революционните ни среди се смята, че успешно въстание срещу Османската империя може да бъде предизвикано чрез навлизането отвън на въоръжени чети. Той сам участва в Първата и Втората българска легия, както и в четата на Панайот Хитов. Неуспехът им обаче го кара да тръгне по друг път. Смятайки, че освободителното дело трябва да бъде пренесено в българските земи, той прави мащабни обиколки из страната, в които създава широка мрежа от революционни комитети. Вътрешната революционна организация, изградена от Апостола, е и в основата на българската национална революция –  Априлското въстание от 1876 и Освобождението на България през 1878 г. Наред с националните си измерения тази организация е постижение и за европейското революционно и демократично движение през ХІХ век.

За всеки българин, независимо от неговото социално положение или политически възгледи, Апостолът на свободата със своята всеотдайност и нравствена чистота е безкрайно скъп. “Аз съм посветил себе си на отечеството си да му служа до смърт и да работя по народната воля” – пише той. Левски е радетел за “свята и чиста република”, за свобода – лична, национална, всемирна. Той се бори за равноправие между народите, за политически и граждански права на етносите и малцинствата, за демократично устройство на обществото.

“Левски не е национално съкровище, което да скрием в сандък и да изваждаме отвреме навреме. Той е огън, който гори и свети и днес. Този пламък трябва да се подхранва с усилията на всички българи” – казва за него големият български писател акад.Антон Дончев. Той е сред  радетелите за издигане  паметник на Апостола в Димитровград, някогашен Цариброд, в Сърбия – град с предимно българско население. На 18 февруари българският премиер Пламен Орешарски и сръбският министър-председател Ивица Дачич откриха паметник на Апостола и почетоха паметта му. Инициативата за поставянето на бюста е на кмета на града  Небойша Иванов.

“Идеята  за паметник на Левски в Цариброд зрее отдавна. Радвам се, че вече го има.  Скулптурата е дело на проф. Валентин Старчев и е дарение от българската строителна компания “Трейс груп холд”, която работи и в Сърбия. Паметникът ще краси площада до кметството. Той дава морална подкрепа на българското малцинство в Сърбия, допринася за развитие и на отношенията между двете държави” – споделя Небойша Иванов.

През 2007 година чрез национално телевизионно допитване на БНТ Левски е избран за номер едно в списъка на най-великите българи за всички времена. Негови портрети има във всяко българско училище у нас и по света. А паметниците му в чужбина вече са 22 – в страни от Европа, Северна и Латинска Америка, Азия.