Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великият пост – време за духовно просветление и изцеление

БНР Новини
Снимка: Дарина Григорова

Неделя Сиропустна или Сирни Заговезни е последният ден преди началото на Великия пост. Известна е още като „неделя на всеопрощението”. Тогава всички православни християни се обръщат един към друг за прошка с надеждата по този начин и греховете им да бъдат опростени. Някога, след вечерната служба, родовете се събирали, младите смирено искали прошка от старите и обратното. Запазена и до днес традицията събира разделените семейства, а когато разстоянията пречат на това общуване, близките се срещат във виртуалното пространство, за да загърбят отчуждението и да отворят сърцата си за всеопрощаваща любов. Според Църквата ни, Великият пост е най-важният от всички, защото подготвя душите на вярващите за най-светлия празник, венеца на християнската вяра – Възкресението. Затова и постът е строг, за да помогне на душата да се освободи от житейските грижи и така да почувства истинската сила на общението с Бога.

Снимка: dveri.bg„Моите наблюдения са, че наистина повече хора се обръщат към този ритъм на Църквата” – казва отец Добромир Димитров от храма „Св. Мина” във Велико Търново. „Постът не е диета и целта му е да пребори нашия егоизъм. Ние се лишаваме от различни удобства, от по-скъпа храна, от забавления и удоволствия в името на това да не „храним” нашето „его”. Това е, за да покажем кое е по-важно в нашия живот. Постът е свързан и с покаянието, а това означава промяна на ума, на начина на живот. Затова смисълът му е да излезем от стереотипа, в който живеем и да потърсим правилната посока. Затова по време на поста трябва да привлечем Божията благодат, и когато разберем, че не сме били на прав път – да поискаме да се върнем. Това всъщност е покаянието, а средствата, които сме спестили по време на поста, можем да използваме за милостиня и благотворителност.”

Самият пост е очакване на съединението с Бога чрез Светото Причастие. „Много хора си мислят, че Причастието е пречистване”, отбелязва отец Добромир, „а всъщност „причастие” означава да станем част от нещо”. Затова с приемането на светите Тайни от Светия потир, който свещеникът изнася пред дверите на иконостаса, се надяваме да станем част от Христос. Смисълът на молитвата по време на литургията е в призоваването на Светия дух да слезе над хляба и виното и да ги претвори в тялото и кръвта Христови – евхаристията. Именно светите Дарове се явяват Божието присъствие на земята, затова постът има за цел да ни приобщи чрез тях към вечния живот и Спасението.

„Евхаристия означава „благодарене” – пояснява отец Добромир. „Ние се събираме всяка неделя, за да благодарим на Бога и да се приобщим с Него. Ние живеем от неделя на неделя, от литургия на литургия, непрестанно в общение с Господа. Когато ядем и пием Светото Причастие, ние го приемаме за вечен живот и за опрощаване на греховете. Така можем да издържим и всичко, което се случва в нашия живот. Когато имаме Христос в себе си, когато той живее в нашите сърца, посредством Причастието, нищо не може да ни уплаши. Нито болест, колкото и да е тежка, нито проблеми, защото знаем, че Бог е с нас. Затова Причастието е венецът на християнския живот, не паленето на свещи или курбаните. Отиваме на черква, за да се срещнем с Бога, да го прегърнем, да го приемем, така че Той да стане наш живот. Когато това стане, нито смъртта, нито страстите могат да ни навредят, защото имаме духовната помощ и подкрепа в Светите Тайнства – да живеем по християнски. Защото християнин, който не участва в литургията и не се причастява, остава на повърхностно ниво на вярата си. Православието не може да бъде наречено религия, то е начин на живот, то е общение, среща.”

По време на постите, за да заслужат тайнството на Светата Евхаристия, вярващите се борят с греховете и егоизма си чрез смирение и покаяние: „Смирението е основна добродетел” – казва отец Добромир Димитров. „Самият Спасител е бил смирен до смърт. Какво означава да сме смирени – това е, когато човек осъзнава, че всичко в живота ни е дар от Бога. Тогава ние няма да осъдим никого. Когато обаче таим убеждението, че всичко, което сме придобили, е благодарение на собствените ни сили – това е най-голямата заблуда на гордостта. Всичките ни добри качества и таланти са дарове от Бога. Едни ги умножават стократно, други десетократно, а най-жалкото е, когато ги заравят в земята. Смирението е да благодарим за всичко и когато имаме нужда, да се уповаваме на нашия утешител Бог. Той е онзи, който толкова обикна света, че на Тайната вечеря падна в нозете на човека. В такъв Бог си заслужава да вярваме. Той е Онзи, който вярва в човека, който го очаква, който изми нозете му и даде Себе си за вечен живот, храна и питие, което ни храни и един ден ще ни възкреси от мъртвите.”



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..

публикувано на 19.10.24 в 09:50

Фалшифициране на исторически и културни ценности "замърсява" науката

Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..

публикувано на 18.10.24 в 09:25

Цял квартал от XIII – XIV век, подобен на Града на хобитите, откриха археолози в Перперикон

Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..

публикувано на 08.10.24 в 19:34