Да си на море през зимата е като да попаднеш на тайно чекмедже в иначе добре познат шкаф. Внезапно нещата наоколо добиват друг смисъл. Брегът е тук, улиците са същите. И не съвсем. Няма ги туристите, сергиите, гълчавата. Сякаш си попаднал на друго място. Което е само твое. И се питаш: през лятото или през зимата е неговото истинско лице?

В България под Южно Черноморие се разбират селищата на Бургаска област. Най-северната точка е Обзор. Най-южната – Резово, стига до границата с Турция. Разстоянието е малко над 162 км. С кола се изминават за два-три часа. Колко пъти сме се заричали като дойдем през лятото, да направим една хубава екскурзия! Тогава уж денят е дълъг, накрая ни примамва плажът. Сега не бързаме, не сме летовници! Имаме удивителния шанс да се превърнем в туристи. Районът предлага отлични възможности да разгледаме на спокойствие обектите от културно-историческото наследство. А тук всяко селище е с история на няколко хиляди години: Созопол, Несебър… Да вземем дори Обзор. Ако попиташ например съвременния курортист, отседнал в този град, къде се намира древният Наулохас, той може и да не се досети, че става дума за същото селище, както са го наричали неговите основатели – траките. Сигурно и те са харесвали, че мястото разполага с една от най-дългите плажни ивици на юг – цели осем километра. Траките са били отлични мореплаватели. Факт, който туристът ще открие в местния исторически музей. Когато през I хилядолетие пр.н.е. идват гръцки преселници, го наричат Хелиополис (Слънчевия град). Удивително, колко еднакви на вкус се оказваме с древните хора: обичаме ведрото време, красивите гледки, разходките край брега! Малко по-късно в някое заведение откриваме и други прилики: харесването на добрата кухня и, разбира се, на качественото вино! Южното Черноморие е изключително подходящо да съчетаем културно-историческите маршрути, с екопътеките и винения туризъм. Следвайки пътя, областният център Бургас винаги е притегателна точка. Има музеи, галерии. Предлага концерти, развлечения…

Не пропускай, обаче, Поморие. Намира се само на 20 км северно от Бургас и разполага с единствения в България и в Източна Европа специализиран Музей на солта. Тук соларите ще ви покажат как се „вади” сол от водата по технология, запазена от 25 века! В близост е Поморийското езеро, обитавано и през зимата от различни видове птици. Дори да не си страстен почитател на орнитоложкия туризъм, гледката ще те очарова. Езерото е важна част от древния европейски въздушен коридор Виа Понтика. Пролет и есен той прилича на силно натоварена магистрала, само че от прелетни ята. Сега небето е тихо… Като улиците на крайморските селища. Но това спокойствие е привидно. Зимният културен календар е наситен с фестивали, кукерски игри, разнообразни събития и прояви. Още през ноември например, Старинен Несебър провежда рибарски фестивал, нещо като „генерална репетиция” за Никулден. В почит към отминалия сезон, празникът се нарича „Есенни пасажи”. Който, както иска да го разбира: за рибите ли става дума, за туристите или за русалките?! Има усмивки, веселие, русалки, рибарски кораби… и възможност човек да поброди на спокойствие по наистина романтичните несебърски улички.

Ако се затъжиш за града, за 14 февруари, на католическия Св. Валентин и българския празник на лозарите Трифон Зарезан ще ти предложат „Уикенд за любов и вино”. Празникът събира почитатели на различна възраст, дошли да се влюбят, да се оженят или да подновят брачните си клетви. Има занаятчийски ателиета за любовни сувенири, много настроение. Ако влюбените маршрути ти допадат, може да продължиш към най-южния град на българското Черноморие – Ахтопол. Намира се в подножието на планината Странджа, върху скалист полуостров. Ще те заплени с древното си минало и с панорамните гледки. Някога тук е имало над сто параклиса и църкви, заради които градът често бил наричан „Малката Света гора”. През октомври 1918 г. стихиен пожар унищожава старинния Ахтопол. Оцеляват частично манастирската църква „Свети Яни” („Свети Йоан Предтеча” XII в.) и уютната, затрогваща със своята топлота църква „Възнесение Господне” от 1796 г. Не пропускай да разгледаш Историческия музей, както и Музея на котвите, с великолепна експозиция. Археолозите правят връзка между града и действията на Перикъл в Черноморския басейн. В миналото Агатополис бил важно търговско средище с право да сече свои монети. Кораби от близо и далеч кръстосвали акваторията. В залива са открити каменни, оловни и железни котви от византийски, гръцки, турски, френски, руски кораби. Туристи от различни страни днес с приятна изненада установяват, че преди тях тук са идвали предците им. „Мястото, където да се връщаш”… Така казват за него съвременните жители, които го наричат още и „Ахтопол – град на любовта”, роден от прегръдката на Странджа и морето. Провежда се и тематичен фотоконкурс. А резултатите от него доказват, че има още много неща, в които да се влюбиш. Наблизо е устието на река Велека, селцата със запазена самобитна архитектура.. И онзи чар, който крие Южното зимно море.