Имало едно време... Така започва и тази история. Преди близо 2500 години по земите на днешна Североизточна България живеели траки. Един от вождовете на местните племена получил дар от далечни земи. Негов приятел, с благодарност за извършена добрина, му изпратил красив съд, за да извършва възлияния по време на жертвоприношение. Той бил изработен от щраусово яйце. За съжаление, каната не устояла на времето – била строшена на множество парченца. В такъв вид я получили като дарение в Регионалния исторически музей в Русе. Запазени били някои от крачетата и гърловината с устието на каната. Какво са получили, музейните работници разбрали след половин година.

Досещахме се, че това е някакъв съд, който може да се ползва, разказва директорът на музея доц. д-р Николай Ненов. – Едва след работата на консерваторите, пред нас се показа един необикновен, вълшебен предмет. Повече от ясно е, че това е ритуален съд от тракийската античност. За онова време и нашите ширини той е твърде екзотичен. Чудихме се откъде би могло да дойде това щраусово яйце. Търсихме и паралели на тази кана, която за момента няма открит аналог в света. Затова я показваме на посетителите, защото е уникална. Има само две щраусови яйца в експозицията на Британския музей, които са от VII-VI век пр. Христа. За техен произход се сочи източното крайбрежие на Средиземно море – Финикия. Разбира се, ние познаваме търговските пътища, откъде идват амфорите, на които има печат на производителя, както и монетните циркулации. Следователно, можем да кажем, че по онова време гетите – траките в нашите земи, са търгували с тази част на света. Възможно е още в VI век пр. Христа тази кана да е дошла в днешната Североизточна България като дарение за някой местен гетски благородник, след което е била положена в гроба му.

Директорът на музея предполага, че скъпата кана се е използвала за вино, възможно е да е участвала в ритуали, където то присъства като важен елемент.


Металните части на каната са от бронз, много добре запазени. Две от крачетата са направени наново, продължава доц. Ненов. – Бронзът е оставил следи по самата черупка на яйцето, което е помогнало да се възстанови самата форма, защото някои части от яйцето липсват и в момента каната е в идеален вид.

Както каната е възстановена от парченцата щраусово яйце, така музейните работници от Русе търсят парченцата от древността, за да напишат историята на най-новия си ценен експонат.

Наскоро дойде една дама, която е докторант в Санкт Петербург и нейният научен ръководител е от Ермитажа. Тя също работи там, продължава доц. Ненов. – Според нея в експозицията на Ермитажа няма кана от щраусово яйце. Надяваме се, като се прибере там, да направят проверка и в техните фондохранилища. Ние искаме да се открие такава кана, за да можем по-лесно да намерим датировка, произход, т.е. да се сдобием с още история, с още познания за предмета. Ще видим, дано да се получи…

От музея са направили и копие на уникалната кана, също от щраусово яйце. Тя ще се използва в часовете, които русенските ученици провеждат в залите на музея.