Окото и погледът се свързват също и с желанието, оттам и поговорката „Очи пълни, ръце празни”, както и фразата „Шарят му очите” – за човек, който проявява прекомерен интерес към противоположния пол. Намигането се смята за недвусмислен еротичен жест, но носи и риск от появата на определено очно заболяване – ечемик.

Очите са важен елемент от красивата външност, особено при жените. В традиционната култура на българите се отдава явно предпочитание на тъмните очи. Смята се, че „Синеоката мома струва петстотин, а чернооката хиляда”. Според едно предание за Чавдар войвода, софийският паша успял да го залови, като го подмамил с обещанието, че ще му дари всички чернооки невести и девойки в града. Безброй народни песни възпяват черните очи на любимата – говори се за „черни очи еленови, тънки клепки босилкови и вити вежди гайтанени”. Красивите женски очи се сравняват с „вишни череши”, „черни маслини” или „ясни звезди”. Момъкът копнее за черните очи на хубавицата, за бялото ѝ лице и за тънката ѝ снага и я моли да му ги подари, а тя се колебае: „Дъли да му дам? Че как да му дам като ма майка гльода оттам…”.

Прекалено големите очи обаче не са на почит. В една хумористична песен капризният любовник заявява: „Твойте църни очи, моме, големи кат плочи! Не ти ги искам моме, дръж си ги за тебе!”. Според традиционните вярвания необичайно големи и страшни очи имат демоните и змейовете, както и някои хора с демонични способности. Казва се също, че „На страха очите са големи” – уплашеният човек преувеличава опасностите, които го грозят.

Очите притежават и магически сили. Погледът на определени хора може да предизвиква специфични неразположения, наречени уроки, които се проявяват с треска, главоболие, отпадналост. Смята се, че сините и зелените очи имат по-голяма способност да урочасват. „Лоши очи” имат и „заповторените”, които като малки са отбити от майка си, а после закърмени отново, както и тези, които са мъртвородени, а после съживени от бабата акушерка. Освен да предизвиква уроки обаче, окото може и за предпазва от тях. Като амулет срещу лоши очи се носи синьо стъклено мънисто, понякога и с изображение на оченце.

Смята се, че очите са едно от най-ценните притежания на човека, оттам и поговорката: „Пази го като очите си!”. Незрящите хора, „слепците”, са смятани за маргинални фигури в своите общности. Те не могат да участват в обичайните ритуали на връстниците си и рядко сключват брак. За сметка на това се вярва, че на такива хора се отварят „духовните очи” и те придобиват способността да виждат в отвъдното. Пример за това са слепите ясновидци и пророци, като най-прочута в ново време е Вангелия Гущерова, известна като баба Ванга, Петричката врачка. Често са слепи и древните певци от типа на Омир, които изпълняват дългите до няколко хиляди стиха епически песни. У нас подобни фигури докъм началото на ХХ век са слепите просяци, които обикалят по села и градове и пеят традиционните юнашки песни.