И тази година родното кино предложи силни заглавия на София Филм Фест – един от най-мащабните културни форуми в региона. Киномаратонът бе открит с филма „Съдилището” на режисьора Стефан Командарев. Копродукцията на България, Германия, Хърватия и Македония бе очаквана с интерес от киноманите – предишният му филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” е най-разпространяваното досега в света българско заглавие, носител е на десетки награди. В основата на „Съдилището” са автентични факти от недалечното ни комунистическо минало. И по-точно: убийствата на емигранти, преминаващи южната ни граница, от гранични войски. Филмът прехвърля мост между събитията отпреди десетилетия и днешния ден, за да разкаже една драматична история за престъпление, наказание, покаяние, изкупление. Добрата актьорска игра е сред ярките му страни – още една причина той да получи отличието за най-добра българска игрална творба.

Колкото до документалното ни кино, всеобща бе високата оценка на наши и чужди кинематографисти и критици: то е във възход, предлага стойностни и интересни теми. Почетен диплом за филма си „Живот почти прекрасен” получи Светослав Драганов. Филмът му е продължение на лента, заснета през 2001-а. „Темата за малкия човек, за обикновените хора, които са извън фокуса на медиите, винаги ме е интересувала” – разказва режисьорът. Главни герои в първия филм са многодетна майка и седемте й деца. На трима от синовете й е посветено продължението. Единият е фризьор, мечтаещ да спечели конкурса на известния коафьор Къци Капанов. Другият е станал монах, третият е бивш футболист, а днес е безработен барман. Но, независимо от ударите на съдбата, и преди, и сега, те смятат живота за прекрасен. Филмът получи приза на критиката от фестивала на българското документално и анимационно кино „Златен ритон” през 2013-а, специалната награда от неотдавнашния кинофорум в Загреб, бе показан и в престижната конкурсна програма на фестивала за документалистика в Амстердам.

Напълно заслужено наградата на публиката грабна друго документално заглавие – „Последните черноморски пирати”. Такова стълпотворение от желаещи да видят филм, при това документален, отдавна не се е случвало. Причината: лентата ни отвежда в едно от малкото диви места по нашето Черноморие, в което от години пребивава колоритна компания. Последните черноморски пирати търсят там съкровището на легендарния Вълчан войвода, твърдо убедени, че е скрито в този край. Героите на филма попадат в комични и трогателни ситуации. Освен това са изключително освободени и откровени пред камерата. Причината се крие в отдавнашното им познанство с режисьора Светослав Стоянов и сценариста Ваня Райнова, които къмпингуват от години на този плаж. „Филмът започна като вик – заради болката от това, че ще изчезне едно наше любимо място”, казва режисьорът. Причината са намерения за строителство и в това девствено кътче. „Надявам се лентата да постави основите на обществена дискусия за това ” – обобщава режисьорът.

Ще добавим, че отличието за късометражно кино „Джеймисън” бе присъдено посмъртно на режисьора Кольо Карамфилов за филма му „Казабланка”. А с диплом „Джеймисън” бе награден режисьорът Павел Веснаков за филма си „Чест”, който неотдавна грабна Голямата награда на журито в Международния фестивал в Клермон Феран.