Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Памет за самородния талант Крум Матейн

Росен Генков
Снимка: архив

Близо до София, в подножието на Витоша се намира село Бистрица. Там е роден, живял и творил един самороден талант – Крум Матейн, гъдулар и певец. Хората в Бистрица пазят спомена за него и тази година през май с голям празник ще почетат 100 години от рождението му. А на 14 март т.г. в Музея на радиото доц. Венцислав Димов от БАН и гъдуларят Росен Генков – концертмайстор на ОНМ на БНР, представиха записи и спомени за Крум Матейн. Нарекоха го народен бард.

Крум Матейн е започнал да пее и съчинява мелодии още като дете. В гимназията пише стихове, а вече подофицер твори песни, хуморески и пиеси. По-късно създава оркестър „Бистрица” и 30 години обикаля цяла България като самодеец. В песните си показва своето отношение към актуалните по онова време теми от бита. Неизменна част от тях е живият му коментар, направен с неповторимо чувство за хумор.
Песента „Изпрати ме либе”, представена от Росен Генков, е била любима на Крум Матейн. Изпълнителят я записва днес както самият „бай Крум” я пее. Включена е в албума „Объркана рода”, създаден по идея на Весела Матейна, дъщеря на самородния талант от Бистрица. Там са заглавия като „Една беше Вела”, „Леле, свао разсипнице”, „Песен за шопите”, Крумова копаница и др. Росен Генков си спомня:

Снимка„Познавахме се лично. Бяха големи приятели с баща ми, който се е учил от него. Крум Матейн беше харизматична личност, един от тези, които наричам будители. Съумяваше да превърне дадена случка в песен и така да осмее лоши качества или постъпки, без да обиди никого. За кратко време събираше голяма аудитория и обединяваше публика от различна възраст. Много от неговите емблематични песни днес познаваме от репертоара на различни народни изпълнители. В оригиналния им вариант те са дълги, с много куплети – така разказваше Крум Матейн историите от живота. Но в годините на социализма много истини се скриваха, затова записи с гласа му днес са рядкост. По-възрастните хора го помнят. Още преди 9 септември 1944 г. той обикалял със своя оркестър цяла България, не само района на Шоплука. Създавал различни мелодии – част от тях не типично фолклорни, а с влияние на градската песен. Публиката ги харесвала и слушала с удоволствие. Той не търсеше голяма известност, а обичта на хората. Успяваше да ги владее с изкуството си, да им въздейства положително.”

Вера Златева пише за Крум Матейн в сп. „Български фолклор”: „Даровит автор и изпълнител, развил свой характерен стил, в който богатата изразност на шопския диалект се съчетава с куплетната форма и римувания стих. Силно свързани с шопската народна песен (предимно хороводната) са и мелодиите му – и все пак това са авторски мелодии, със своя ясно различима физиономия.”





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Работяга"

След поредица от баладични песни, Папи Ханс представя "Работяга" – един изненадващ трак в албума му "Цветовете на тъгата". Звученето и ритъмът са осемдесетарски, а във видеото към "Работяга" виждаме и впечатляващите танцови умения, които артистът..

публикувано на 20.02.25 в 10:15

"Кажи ми, горо"

Макар че тачим Васил Левски като светец, не са много народните песни, посветени на него. Днес ви предлагаме една от тях – "Кажи ми, горо" – в изпълнение на децата от Вокална група "Карловойс" с художествен ръководител Анита Илиева. Йордан Илиев е автор..

публикувано на 19.02.25 в 10:15
Портрет на Васил Левски, худ. Дионисий Дончев

"Не пей, славею, имам време, не бързам…"

"Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее" – така поетът и революционер Христо Ботев описва своя приятел Васил Левски, когото определя като..

публикувано на 19.02.25 в 08:15