„Импровизирам върху платното или листа, вървейки към един винаги отворен финал. Кога да спра, кога картината е завършена е моят въпрос? Затова и най-трудното е да подпиша платното си” – думи на художника Румен Рачев. Повод за срещата с твореца е откриване на негова изложба на 20 март в софийската галерия „Астри”.
„Аз от три години не съм излагал в София. Сега представям нови мои картини и рисунки. Изложбата ще бъде камерна, като съм поставил няколко акцента. Сред тях е една знакова за мен картина, доста голяма по размер. Нея съм избрал и за поканата, и за плаката на изложбата ми. Преди три години я изложих в Европейския парламент в Брюксел. Представих там своя експозиция по повод Националния празник на България 3 март. И сега имам повод да я покажа и на родната публика, всъщност тя стана повод за тази изложба в галерия „Астри”. Изложбата има оптимистично звучене, изпълнено с малко меланхолия, тъга и носталгия, но това е част от градския спектър. Отсега нататък искам по-често да се появявам на българска сцена. Мисля, че има какво още да покажа и да изненадам публиката и ценителите.”През 1982 г. Румен Рачев завършва Националната художествена академия. Творчеството му е по-добре познато в чужбина, отколкото у нас. Повече от осемнайсет години живее и работи в Германия. Едва през последните шест е по-често в България, без да прекъсва връзки с немски галеристи и колеги.
От 1988 до 1996 поставя самостоятелни изложби в САЩ, Финландия, Холандия, Германия, Швеция, Швейцария, Италия, Белгия, Англия, Русия. През 1991г. печели почетната награда на Международното жури в конкурса на Торонто, Канада. След 1996 година излага и в България. Негови платна има в колекциите на Националната галерия в София, Софийска градска художествена галерия, Музея за модерно изкуство и Библиотеката в Ню Йорк, Музеят на Ню Орлианс, Бремен – Германия, Цюрих – Швейцария и други обществени и частни колекции. В сегашната си самостоятелна изложба Румен Рачев показва цикъл картини, интерпретиращи града – отвън и отвътре, и неговите обитатели. Композициите и рисунъка са в духа на немския експресионизъм с лека препратка към Ел Греко, Пикасо, Дейвид Хокни. Така се очертава един образ на Румен Рачев, който се запомня и оставя голяма следа в изобразителното изкуство.
Абстрактно, безпредметно, геометрично – това е цяла една смислово-градивна концепция, върху която стъпва изкуството на XXвек . Водещата и свързваща идея при него е свободата на автора, но и на неговата публика. Визуално, чрез геометричното изкуство..
VFU (Visionary Font Ultra) – това е наименованието на шрифт, с който третокурсникът от Варненския свободен университет, Володимир Федотов се представя на Международното триенале на типография в Полша. "За създаването на един шрифт е нужно..
За чудесата в живота, за способността ни да следваме пътя и да не предаваме вярата си е новият български филм "Не затваряй очи", който тръгва по кината в страната на 31 януари. Разказана накратко, историята е следната: един свещеник – отец Павел,..
Предимно облачно
Разкъсана облачност