От няколко години доц. Иван Христов, заместник-директор на Националния исторически музей, проучва с екипа си тракийска владетелска резиденция на връх Кози грамади в Средна гора. През есента на 2013 г. археолозите откриват многобройни артефакти в светилище на Зевс и Хера на това място – четвъртото известно досега в днешните български земи. В надпревара с лошото време и иманярите, те правят разкопки, благодарение на които в музея са донесени над сто оброчни каменни плочки, принасяни в дар на боговете. Най-добре запазените от тях вече са изложени в постоянна експозиция в зала „Античност” на НИМ. В сакралното място на върха, висок 1361 метра, са намерени още артефакти, сред които над 300 монети от ІV в. пр. Хр. до V в. от н.е., както и керамични съдове, лампи. 

„Става въпрос за култово място от Римската епоха, което обаче има предистория в цялото I хил. пр. Хр.” – разказва Иван Христов. „То е едно от най-богатите светилища на Зевс и Хера, откривани досега – като брой на оброчни предмети. В България има много други светилища, но по щастливо стечение на обстоятелствата обектът беше цялостно проучен благодарение на средства, отпуснати от Министерство на културата. И ние успяхме да си свършим работата, тъкмо когато заваля първият сняг. На Кози грамади ние имаме уникално светилище на площ от десет декара, оградено от масивна крепостна стена. Представете си един староантичен манастир, който е функционирал от VІІІ в. пр. Хр. до времето на ранното християнство. И един връх с много история и религия, свързан с одриската царска резиденция. Място, което е било средищно в земите на тракийското племе одриси. Самият връх е, бих казал, свещен резиденциален център на това племе. Там нещата тепърва предстои да бъдат анализирани не само от мене, но и от колеги, които се занимават с тракология, но аз се радвам, че имам възможността да публикувам резултатите в книга.”

В отговор на въпрос на Радио България доц. Христов отговори, че култовото място е сравнително добре запазено от иманярски набези поради трудния достъп към него. И още:

„Слава Богу, че ние успяхме след 2005 година да насочим вниманието на службите, на специализираните органи на МВР да обгрижват, да охраняват този обект. И с тяхна помощ той беше опазен от иманяри. Не че не е бил посещаван, напротив, няма в България археологически обект, който да не е бил атакуван, но имахме невероятен късмет. От пътечките, по които вървяхме години преди 2013-а, под краката ни ние изваждахме цели или фрагментирани оброчни плочки, множество монети. И фактът, че те са стигнали в музея, означава, че сме успели да ги опазим от иманярите.” Колкото до монетите, открити на средногорския връх, те ще бъдат почистени и реставрирани, за да бъдат изложени в отделна витрина. Според Иван Христов в изображенията върху камените плочки има невероятно разнообразие. „Тук виждаме един митологичен разказ, който е много сложен, защото върху типично гръцки мотиви – Зевс и Хера са си гръцки божества, откриваме елементи, които са по-скоро с тракийско влияние. Има и плочки с надписи върху тях, макар и по-лошо запазени, с посвещение на Зевс и Хера. От някои надписи разбираме, че приносителите им са траки и етнически гърци. Ще рече – едно смесено население извървява дългия път от равнината към планината, за да поднесе своята почит на боговете.”

И нещо любопитно – при откриването на първите по-добре запазени оброчни плочки над главите на археолозите се появили три птици – двойка възрастни орли със своето отроче. И докато последователите на Индиана Джоунс вадели ценности от земята, те кръжали над тях. „Известно е, че орелът е символ на Зевс. Може би това беше знак, че имаме благословията на боговете да си свършим работата, преди да ни изненадат снеговете” – обобщава археологът.