Всичко започва през 1976 година когато англичанинът Джон Лансдаун е на дванадесет. Тогава той сънува България като една прекрасна слънчева страна, в която ще дойде някой ден. Представял си дори детайлите – кирпичените селски къщи, вкусните и ароматни плодове и зеленчуци. След близо 30 години този прекрасен детски сън се сбъдва. А когато отсяда в хотел в Стария град на Пловдив, разбира, че в съседство се намира музеят на Златьо Бояджиев. Стигайки до къщата на художника, изведнъж той си спомня, че в сънищата си е видял именно неговите картини.

И все пак защо България и как страната ни се озовава в мечтите на англичанина:

„Когато бях малък, баща ми искаше да работи на ски-влек и му предложиха работа в България. В крайна сметка обаче той отиде да работи в Швейцария. Аз обаче, в продължение на два месеца си представях какъв щеше да бъде живота ми в България. Гледах много документални филми за България, за фолклора, за народната музика. След време, когато дойдох в Пловдив и видях картините на Златьо Бояджиев, изведнъж си спомних за сънищата ми, които се превръщат в действителност.”

Истинското му име е Джон Аштън Барбър, но в творческата си кариера на художник използва моминската фамилия на майка си – Лансдаун. Оформя се като майстор на пейзажа, запленен от недокоснатата девствена природа и естествените форми на градския пейзаж. Затова и творбите му успяват да уловят детайлите както на вълшебната хармония на природата, така и на красивите архитектурни творения от миналото. Запленен от българските пейзажи, Джон пресътворява в картините си видяното от Стара планина и Родопите, където често обича да ходи сам или с приятели. Усеща дъха на свободата, там, където небето докосва извивките на планинските възвишения. Затова избира за свой постоянен дом село Върба в Средна гора:

„Идвам от Северна Англия, там също има планини, но не са така впечатляващи като тези в България. Обичам стила от миналите времена, запазените старини, кирпичените къщи. У нас те изчезват, но тук все още ги има.”

Независимо от това, че живее в планината, Пловдив е градът, който силно го привлича. Усетил топлината му, той отива там за да общува с хората, да разменя мисли с тях, да говори за изкуство, да се спира на важни теми от живота. Затова той приема българите именно чрез Пловдив, заради създаденото приятелство с хората от този град. В картините му Старият Пловдив заема особено място, облян от романтичната светлина на отминали времена:

„Това са неща, които ги имаше в Англия, но вече ги няма. Обичам да ги рисувам по класическия начин, за да изглеждат истински, не в стила на импресионистите. Харесва ми българската душевност, музиката, хората са по-топли – нищо общо с логиката и разума на Англия. Тук има много повече слънце.”

Освен художник Джон създава струнни музикални инструменти. Усвоява занаята на лютиер в известната школа на Нюарк (Newark) за изработване на цигулки. Занимава се и със скулптура, графика и керамика. От 2006 заживява в България, а през 2011 г. е член на Съюза на Пловдивските художници. По думите на изкуствоведа Светла Москова Джон „е един голям българин, дори по-голям от нас”, защото иска да рисува Левски, Ботев, историята на България.