Тези дни една необичайна експозиция в изложбената зала на Държавна агенция „Архиви“ привлича вниманието на софиянци. В нея са показани уникални документи, фотоси и предмети, свързани с масонското движение в България по повод вековния юбилей на създадената в София ложа „Заря“. Те открехват вратата на забуленото в тайнственост елитарно общество, за което обикновено говорим с догадки и страхопочитание, а информацията е оскъдна. Документите, обхващащи историята на ложата до 1941 г., разкриват именно, че мнозина от българския елит са част от масонството. От премиери, министри и генерали до най-видни представители на науката, изкуството, културата и дори духовенството ни.
Масонството е просветителско общество, общност на изявени хора на духа и интелекта. В света има около 5 млн. масони, от тях над 1 милион са в САЩ, половин милион във Великобритания, доста са и във Франция, Германия и други западни страни. В България по неофициални данни има около 5 хиляди масони в различни конфигурации.
Ложа „Заря“ е създадена на 15 април 1914 г. Тя е зачислена като 15-та чуждестранна ложа в състава на Великата ложа на Франция, с пръв Първомайстор д-р Христо Стойчев. Година по-късно е утвърден Уставът на Възпитателен институт „Заря“ с председател големия български учен, филолог и пръв ректор на Софийския университет акад. Александър Теодоров-Балан. Наред с ген. Александър Протогеров, писателя Димо Кьорчев и много видни за времето си българи, той приема масонството и значително допринася за развитието му у нас. След 1942 г. братството е забранено в България и се възстановява едва след 50 години.
Днес ложа „Заря“ наброява 120 члена, разказа за Радио България Първият Майстор на Стол Румен Ралчев. В основния закон на масонството е записано, че всеки, който иска, може да се представи като масон в обществото. И от този момент пада забраната братята масони да не го споменават и да не се позовават на него. За останалите обаче, които не са се обявили като масони, е забранено, поясни той. Затова по думите му засега се работи с по-стари документи. Алманахът със съвременниците е само за вътрешно ползване, открехна още малко от тайните на масонството Румен Ралчев. Има ли бъдеще то? Отговорът на брат Румен е категоричен:
„Естествено, да. Защото това т.нар. кралско изкуство е хилядолетно. То винаги събира най-прогресивната част от дадено общество. Самото му присъствие там е гаранция за демократичност. Аз съм изключителен оптимист. Още повече, че много млади хора вече са се включили в редовете на масонството в България. А това е гаранция за неговото бъдеще тук. Аналогично то се развива и по света. Естествено, съвременните технологии, информационният поток по интернет и другите медии донякъде „отнемат“ от тайнствеността на масонството. Но де факто е точно обратното. То добавя интерес, тъй като е философия, а тя не се учи от интернет. Тя трябва да се съпреживее, за да може лично да се ползва.“
Голяма част от представените в експозицията документи са от личния архив на брат Иван – фотографа Иван Бърнев. За какво ни разказват те?
„Изложбата разказва за основаването на ложа „Заря“ и развитието на масонството в България до 9 септември 1944 г., когато се установява просъветско управление у нас. По-точно, до 1941 г., когато в страната се приема Законът за защита на държавата и се забранява масонството заедно с всички тайни организации. Изложбата е израз на духа на времето и иска да покаже, че елитът на цялата ни нация са били масони. Като опровергае твърдението, че масонството е някаква лоша тайна организация. Тоест, да разбули тайните му, така че хората да видят, че това е една много сериозна хуманитарна организация.“
На изложбата бе пуснато в употреба и специално пощенско издание на тема „100 години масонска изложба Заря“. То включва юбилейна марка, илюстрован пощенски плик и специален пощенски печат. Автор на изданието с колекционерска стойност е художникът Вилиам Китанов.
„Масонската общност поначало е претоварена със символи. Това обаче означава обикновено, че те са и в различен стил. Моята работа бе главно да подбера няколко от тях и да ги обработя стилово така, че да образуват една стройна композиция – „да се държат“ една за друга, като изхождам от задължителните за присъствие символи. Изключвам тяхната емблема, но тук са колоните на храма, трите стъпала, пергелът, правият ъгъл, т.н. „Г“ - символ на геометрията, както и някои други, второстепенни елементи. Аз се постарах да вложа и някои свои „графични вицове“, казано на езика на художниците. Например, вплетох буквата „Л“, изписана и на кирилица, и на латиница, съответно като пергела и правия ъгъл. Останалото е рутинен професионализъм.“
На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Спасителя. От ранни години презирал суетата на..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..