Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Атон: дотам и обратно

БНР Новини
Снимка: Йоан Колев

По майските празници група от трима поклонници поехме към третия ръкав на Халкидическия полуостров в Гърция, където в градчето Уранополис ни очакваше нашият домакин. Крайната ни цел беше българският манастир „Св. Георги Зограф” в Монашеската република на Атон. През 963 година монахът Атанасий основава обителта Великата Лавра, която днес е най-големият от съществуващите 20 манастира. В наши дни всеки мъж – православен християнин, си заслужава да посети Света гора поне веднъж в живота си (жени там не се допускат). До манастирите се стига само по море. Избираме не корабче, а ферибота, който изминава разстоянието за повече от час, но има обширна открита тераса, осигуряваща прекрасен изглед. На нея сме се струпали нетърпеливи поклонници – българи, гърци, руснаци, сърби, молдовци, румънци…

Снимка
За разлика от други православни пилигрими, българските поклонници рядко са придружавани от духовен наставник при посещението в Атон. До нас обаче присяда интелигентен и общителен български свещеник, който се завръща от командировка в Руската патриаршия. Отчето охотно ни разказва за Света гора и ролята на българския манастир, който навремето дори е помогнал с наличното си злато на правителството на Александър Стамболийски при изплащането на наложените на България репарации след Първата световна война. От него разбираме, че в „Св. Зограф” се извършват мащабни ремонтни дейности (на горялото някога 8-етажно т. нар. Банско крило), както и че българските монаси сами произвеждат на място хляб, маслини, зехтин, ракия и вино. Научаваме и как обителта е получила името си. Според легендата манастирът е основан от трима братя – Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид през 919 година. Най-ранният документ за съществуването му е датиран от 980 година. Но монасите не знаели кого от светците да изберат за покровител. Те приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя покровител и след като я оставили в църквата, се отдали на гореща молитва, с която призовали Господ да им открие името на светеца. На сутринта с голяма почуда видели върху дъската лика на Свети Георги, когото те нарекли „Изограф” – т. е. „Самоизобразил се!”.

Снимка
На кея на българския манастир помагаме на завръщащ се монах за багажа и той ни връща жеста, като ни кани да се качим на чакащата го кола. Така, вместо едночасово катерене в планината, след десетина минути се озоваваме в двора на обителта. И пак късмет – там ни посреща самият игумен. Наоколо цари оживление и заради подготовката на манастирския празник, който е на Гергьовден, и заради дошлите от България поклонници и живеещите в манастира мъже, които участват в ремонтните дейности или помагат в манастирската кухня. В единия край на двора димят казани с вода и с изненада научаваме от двама усмихнати монаси, че боядисват допълнително още 1000 яйца (само червени) – за очакваните гергьовденски гости. В чистата манастирска трапезария храната се сервира веднага след всяка църковна служба. Храната е проста – рибена чорба, сварен нахут, парче сирене и манастирски хляб (риба се поднася само за празници, а ние бяхме в навечерието на Гергьовден). Монаси минават и предлагат на всеки да налеят чаша от манастирското вино.

Снимка
Промените в „Св. Зограф” са видими: построено е ново крило за настаняване на поклонниците. Огромен кулокран стърчи над Банското крило, сякаш за да потвърди, че ремонтът не спира и в близко бъдеще и тази част от манастира ще възвърне предишното си великолепие. Впечатляващ е напредъкът в благоустрояването на пространството около манастира: изграждат се красиви подпорни стени, по които сръбски майстори правят огромни мозаечни икони. Със сигурност „Св. Георги Зограф” е убежище на българската човещина и духовност. Изумително е да се види как вратите на спалните помещения с личния багаж стоят отключени, а нощем по коридорите (само там има контакти заради страха от пожари) се зареждат без надзор прескъпи смартфони. Към 4 часа през нощта се измъкваме от стаята, за да попаднем под магическото въздействие на монашеските песнопения от предпразничната служба, продължаваща до 8 часа сутринта в основната църква на манастира. Но преди да прекрачим прага ѝ – за миг или за цяла вечност – застиваме под невероятното обсипано със звезди небе над „Св. Зограф”.

Снимка
Не дочакваме общата закуска в трапезарията, и сред сутрешните ухания на крайпътния жасмин слизаме пеша до манастирското пристанище. И тук си личи, че е имало солидна реконструкция, а до традиционната стражева кула своя ред за ремонт очаква и поразрушена вятърна мелница. Качваме се на ферибота, за да отплаваме обратно – към цивилния живот, кипящ в Уранополис. Курортната глъчка, необичайно усмихнатите съпруги-посрещачки и светската суета ни поемат, но още дълго ни държи чувството, че през това по-малко от денонощие време сякаш сме пребивавали цяла вечност в един впечатляващо различен, смирен и недребнав свят.

Снимки: Йоан Колев 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Свети Димитър Солунски – духовният покровител на Видин

На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..

публикувано на 26.10.24 в 04:45
Четници от ВМОРО, Илинденско-Преображенското въстание

Преди 131 години в Солун български интелектуалци основават ВМОРО

Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..

публикувано на 23.10.24 в 10:15

Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..

публикувано на 19.10.24 в 09:50