България има дадености, които могат да ускорят развитието на алтернативния и специализирания туризъм – това заяви заместник-министърът на икономиката и енергетиката Бранимир Ботев пред участниците в международна конференция “Храната и природата в България в полза на зеления устойчив бизнес”, която се организира в рамките на петия фестивал „Зелени дни” в София. И това е факт. Все повече хора се интересуват от алтернативен туризъм. Част от него е и кулинарният заедно с нарастващия брой кулинарни фестивали в различни градове из страната – като фестивалите на киселото мляко в Разград, на хляба в хасковското село Рабово, празника на тиквата в Севлиево или на еленския бут в Елена.
Все повече са и ресторантьорите, които примамват туристи с автентични ястия по стари местни рецепти. Такива са пататникът (ястие от настъргани картофи), чомлекът (печено свинско месо със зеленчуци в гювеч), клинът (баница с ориз) и други, типични за района на Родопа планина. В миналото Родопите не са били свързани с вътрешността на страната с удобни пътища. Това затруднявало снабдяването с хранителни продукти. Жените са приготвяли храната само от произведеното от собствената градина – фасул, картофи, пшеница и други. На масата никога не салипсвали млякото и млечните произведения. Домакинята разнообразявала ястията, като съчетавала картофите с фасула, зелето с ориза, фасула и лещата с картофите и други. Всички продукти се използвали в натурален вид.
Един от новите фестивали, който се провежда за първи път в Родопите, е този на чевермето в Златоград. Агнешкото чеверме е едно от емблематичните за този район ястия и е странно, че досега някое българско селище не е организирало подобен празник за привличане на туристическия поток. Но първи се оказаха златоградчани.
През последните години Златоград успя да стане все по-популярен с многото събития, които общината и местния бизнес организират. За смисъла и ролята на туристическите атракции за развитието на региона, ни разказва създателят на Етнографския комплекс в града Александър Митушев:
В туризма най-важна е атракцията, без значение в каква форма е тя и къде се намира. Част от нашите атракции и културния туризъм, който ние представяме, е Етнографския комплекс. Със своите работилници и музеи културният туризъм е скъп вариант. Евтиният – това са планината и морето. Затова ние в Златоград се опитваме с много атракции и възстановки, както и с много чествания като Трифон Зарезан, Тодоровден и други да привличаме туристи. Такъв е и празникът на чевермето, който дава възможност на много гости на града да се запознаят с автентичния начин на печене на агнешко чеверме.
С добрата си идея за фестивала на чевермето по време на майските празници, Златоград успя да привлече изключително много хора въпреки дъждовното време. Съчетанието на кулинарен, събитиен и културен туризъм вече дават своя принос за развитието на красивия родопски град и създават поминък на хората. И са пример за това, че храната и природата в България наистина са част от зеления устойчив бизнес.
Хубавите есенни дни са прекрасно време за разходка сред дюкянчетата на Самоводската чаршия във Велико Търново. Чаршията възниква в средата на XIX век, когато на улицата излагат своята продукция земеделци от околните села. Появяват се и занаятчийски..
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..
Стари български села с уютни къщи за гости, тишина, разходки сред природата и вкусна домашна храна. Селският туризъм се превръща в предпочитан форма на отдих, особено сред семейства и млади хора, които избират природосъобразния начин на..
Старият влек в село Говедарци, община Самоков предстои да бъде модернизиран като четириседалков лифт с капацитет от 1520 души на час. Подобно предложение..