В рубриката „80 години за 80 седмици” Радио България ще ви запознава именно с това национално съкровище – звуковата памет на България, съхранена в Златния фонд на БНР. Чрез записите в него ще ви припомняме интересни събития и факти, ще чуем гласовете на политици, писатели, поети, музиканти, журналисти, спортисти, оставили ярки следи в живота на страната ни. Ще слушаме неща, с които се гордеем и върху които размишляваме и преоценяваме от гледна точка на изминалото време. И с всичко това ще отбележим годишнината на Националното радио.
То е създадено с наредба-закон, одобрена с указ от Цар Борис ІІІ на 25 януари 1935 г. Приемането на този закон е резултат на множество парламентарни разисквания, в които се призовава „властите да създадат българско радиоразпръскване”. „Ние слушаме по радиото музика от Белград, Цариград и Букурещ, но от наша страна за пропаганда на българската идея и песен нищо не е направено” – казва от парламентарната трибуна още през 1930 година депутатът Добри Даскалов. И добавя: „Убеден съм, че ако имахме една радиоразпръсквателна станция тук, нашите речи щяха да бъдат чувани веднага и ние като народни представители щяхме да се срамуваме повече от себе си и да не правим големи грешки, даже и глупости.”
Към средата на същата година е предприет първият опит за радиоразпръскване чрез българска държавна радиостанция, като се използва софийският радиотелеграфен предавател. Предаването е слушано чак в Бургас. Опитът обаче показва, че така не може да се прави ефективно за страната радиоразпръскване на дълги вълни. Затова министърът на транспорта Петко Стайнов назначава комисия, която да подготви и построи мощна станция. През 1934 година МС разрешава да се отпусне заем от спестовната каса за доставянето на мощен предавател. С наредбата от януари 1935 година вече има официално държавно радио. Името му е Радио София.
Но то има и своята предистория, сътворена от българските радиолюбители - ентусиасти, които създават съюза „Родно радио”. Първите им предавания започват през 1930 година. В тях има новини, сказки, музика от плочи, но и изпълнявана на живо. Както разказва журналистът Христо Бръзицов, „програмата на радиото беше наивна, но се получаваше нещо искрено, нескърпено и от душа дадено”.
За началото на българското радиоразпръскване и създаването на държавното радио свидетелстват спомените на проф. Асен Маринов – ръководител на техническата служба в държавното радио от 1936 до 1952 година. Записът е направен по случай 50-годишнината от създаването на медията и се съхранява в Златния фонд на БНР.
„Прозвучаването на българска реч и музика по радиото преди 50 години бе чуто и в чужбина. То бе отразено и в чуждестранната преса. Получихме много трогателни писма от българи, живеещи в чужбина. Немското списание „Radiowelt” в брой 9-и от 1932 година отпечата статия „Родно радио”, в която помести исторически бележки за него и 4 снимки: управата на съюза „Родно радио”, първия предавател на улица „Бенковски”, говорителката Лина Шопова и техническите ръководители на предавателя. През 1933 година в турския вестник „Миллиет” Тургут Митхад писа статия за „Родно радио”. Немски, гръцки и италиански вестници и радиосписания също поместиха статии за него. Заради големия интерес на държавата към радиото и към всички въпроси, свързани с радиоразпръскването у нас, различията между двете групи радиолюбители – на съюз „Родно радио” и Българския радиосъюз, изчезнаха. Двата съюза се обединиха с протокол от 8 август 1934 година. Предаванията на „Родно радио” продължават до началото на 1935 година, когато излиза наредбата-закон за радиото. Съгласно член І на този закон радиото става монопол на държавата. Тя поема грижата да строи радиопредаватели и да развива радиоразпръскването в България.”
10 ноември 1989 г. е ден, който за обикновените българи започва като всички предишни дни. В 18 часа, когато чрез Българско национално радио се изказва благодарност към Тодор Живков и се съобщава, че Петър Младенов заема поста Генерален секретар на ЦК на..
Сънуват ли космонавтите така, както го правят всички хора на Земята? Положителният отговор на този на пръв поглед прозаичен въпрос не идва нито бързо, нито лесно – това става чак през 1988 г. в рамките на научната програма „Шипка“, която вторият..
На 23 септември 1987 г. пред Паметника на свободата в Русе се провежда церемония по връзване на червени връзки на пионерите. А от румънския град Гюргево отново пълзи облакът със задушлива миризма на хлор. Децата започват да припадат, някои свалят..