Символика са търсили и онези ентусиасти, които са дали живот на фестивала преди петдесет години. Впечатление прави изборът на Етнографския музей, който е бил първият музикален подиум на форума. Не е трудно да се досетим защо навремето организаторите са го предпочели. Възрожденската архитектура, водоскокът, който ромоли, багрите на цветята в градината, създават идеалната атмосфера за камерно музициране. Половин век по-късно, най-дълголетният в Европа и единствен по рода си у нас фестивал на камерната музика, отново се провежда в най-естествената си среда. Етнографският музей в Стария Пловдив е домакин на осем от общо петнадесетте концерта в програмата. Това издание е много по-обширно в сравнение с предишните. Обикновено фестивалът е десет дни, но сега ще продължи дванадесет (толкова е бил и първият). Другото, което се забелязва, е че Камерен ансамбъл „Софийски солисти” открива както и дебютното, така и юбилейното издание, този път с пианистката Лилия Бояджиева. Тогава формацията все още не е носела сегашното си име, а се е наричала „Софийски камерен оркестър”.

На по-наблюдателните от публиката няма да убегне „пловдивската следа” в програмата, както я нарича Елисавета Шотилова:

И тогава, и сега, водещи фигури в афиша на фестивала са били пловдивчани с международно признание, или такива, които тепърва се утвърждават. Ето и един пример: преди петдесет години заедно със „Софийски солисти” е пяла оперната прима Валентина Александрова. Тогава е имал изява и камерният оркестър на Пловдивската музикална гимназия. Днес тя носи името Национално училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков”. В последния ден от фестивалната програма (22 юни), негови възпитаници ще изнесат матине. Сред представителите на Пловдив са големите музиканти Мичо Димитров и Милчо Левиев. Вечерта на 22 юни, финалният акорд ще прозвучи под пръстите на легендарния джазмен. Освен със своето солово изпълнение, той ще зарадва публиката с импровизацията си с двамата братя Владигерови, които ще се изявят и поотделно.