Символика са търсили и онези ентусиасти, които са дали живот на фестивала преди петдесет години. Впечатление прави изборът на Етнографския музей, който е бил първият музикален подиум на форума. Не е трудно да се досетим защо навремето организаторите са го предпочели. Възрожденската архитектура, водоскокът, който ромоли, багрите на цветята в градината, създават идеалната атмосфера за камерно музициране. Половин век по-късно, най-дълголетният в Европа и единствен по рода си у нас фестивал на камерната музика, отново се провежда в най-естествената си среда. Етнографският музей в Стария Пловдив е домакин на осем от общо петнадесетте концерта в програмата. Това издание е много по-обширно в сравнение с предишните. Обикновено фестивалът е десет дни, но сега ще продължи дванадесет (толкова е бил и първият). Другото, което се забелязва, е че Камерен ансамбъл „Софийски солисти” открива както и дебютното, така и юбилейното издание, този път с пианистката Лилия Бояджиева. Тогава формацията все още не е носела сегашното си име, а се е наричала „Софийски камерен оркестър”.
На по-наблюдателните от публиката няма да убегне „пловдивската следа” в програмата, както я нарича Елисавета Шотилова:
И тогава, и сега, водещи фигури в афиша на фестивала са били пловдивчани с международно признание, или такива, които тепърва се утвърждават. Ето и един пример: преди петдесет години заедно със „Софийски солисти” е пяла оперната прима Валентина Александрова. Тогава е имал изява и камерният оркестър на Пловдивската музикална гимназия. Днес тя носи името Национално училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков”. В последния ден от фестивалната програма (22 юни), негови възпитаници ще изнесат матине. Сред представителите на Пловдив са големите музиканти Мичо Димитров и Милчо Левиев. Вечерта на 22 юни, финалният акорд ще прозвучи под пръстите на легендарния джазмен. Освен със своето солово изпълнение, той ще зарадва публиката с импровизацията си с двамата братя Владигерови, които ще се изявят и поотделно.
Излезе първата „Книга на песните на ЕС“ (The EU Songbook), която съдържа по 6 песни от всяка от 27-те страни членки на ЕС и химна на общността "Ода на радостта", предава БТА. Песенният сборник е датски проект с нестопанска цел и няма финансови връзки..
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..