В първите години от съществуването на „Родно радио” в програмата доминира музиката. Наред с концертите, в които звучат изпълнения на живо от студиото, се създават и първите детски музикални предавания. Техен автор е тогава младият и неизвестен Парашкев Хаджиев – бъдещият голям български композитор и педагог.
Към края на 1935 година ръководството на радиото кани Парашкев Хаджиев, за да обогати и разнообрази съществуващите по това време детски предавания. В тях акторът Никола Балабанов представя приказки на малките слушатели. Току-що дипломиралият се композитор с желание започва работа. В началото всичко се случва в едно импровизирано студио на ул.„Московска”, а след няколко години екипът се мести в днешната сграда на бул. „Драган Цанков” и предаванията се излъчват на живо от Второ студио. „Тогава се разгърна голямата ни дейност, става дума за детския театър. Аз пишех по-голяма част от сценариите, текстовете и музиката на пиесите" – спомня си Парашкев Хаджиев. Два пъти седмично, в сряда и неделя следобед, в ефира звучат изпълнения на групата, създадена от композитора. Името й е „Детска радост”. В нея участват 6-7 момичета, сред които е сестра му и съученички от гимназията. Една от тях е бъдещият вокален педагог – проф.Елена Киселова, както и Мара Хинова, която впоследствие става оперна певица и е неговата първата съпруга. Предаването се казва „Час за децата”. Започва с приказки и басни, около 20 минути, а след тях продължава с песни. Ето какво разказва Парашкев Хаджиев в интервю, запазено в „Златния фонд”:
Задачата ни е да направим България нормална държава, а не съвършена. За човешкото същество е много по-естествено да живее в един свят, в който държавата не го държи за гушата, не му определя работата, не му решава възгледите и не го учи как да живее...
Красива, умна, талантлива и малко екзотична, Елисавета Багряна е звездата на българския културен небосклон, зает почти изцяло от мъжете. Въпреки чувствителността и крехкостта си, тя обаче се оказва удивително силна и оцеляваща в трудната борба за..
„Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.“ Така характеризира началото на 90-те години Петко Ковачев, който тогава е член на Независимите студентски дружества и „Екогласност”. През 1990 г. събитията вървят не като поток, а като придошла..