Какво е традиционното обредно ястие за Петровден? Какво означава да си ял кокоши крак? И кога пеят първи петли? Какво е значението на петела и пилето във фолклорната култура на българите…
„Кокошката играе важна роля в живота на нашия селянин, колкото в стопанството му, толкова и във вярата и поверието му” – разказва видният български етнограф Димитър Маринов и сладкодумно обяснява: „Който има кокошки, може всякога да се отсрами, ако му дойде гост: веднага се лови и коли кокошка, сготвя се и гостът е нагостен.” По традиция на болен човек също се носи за понуда кокошка – печена или сварена цяла и намазана с масло. По този повод се разказва историята на един болник, комуто роднини занесли печена кокошка. „Тая кокошка защо не я донесохте, когато бях здрав? Сега за какво ми е?”, рекъл човекът, който нямал апетит заради болестта.
Популярната представа определя кокошката като глуповата и шумна птица. Оттам идва и вярването, че който яде кокоши мозък, оглупява и паметта му отслабва. За човек който не може да пази тайна пък, се казва че е ял кокоши крак. Среща се и поговорката „Снесла кокошката яйце и окрякала всичката махала” – за човек, който прекалено много се хвали със скромни постижения.
Макар в християнството кокошката да се смята за нечиста и да не се освещава в църквата, в народната вяра тя е на особена почит. Смята се, че във всяко човешко жилище, било то дом, колиба или кошара, трябва да има кокошки с петел. Една от най-тежките клетви срещу някого е „На къщата ти петел да не пее”, което означава, че домът е запустял и в него няма живот. В много текстове на баяния болестите и уроките се отпращат в „пусти гори тилилейски”, дето „петел не пее, куче не лае и рало не ходи” – т. е. в света на отвъдното, където липсват знаците на човешкото присъствие.
Образът на кокошката се свързва и с небесната сфера. Популярното народно название на съзвездието Плеяди е Квачката с пилетата, а в гатанките месецът и звездите се уподобяват на Златна кокошка със златни пилета. Древни митологични значения се откриват и в представите за връзката на кокошката с времето, например в гатанката „Една квачка има дванадесет пилета” (годината с месеците) или „Черна квачка пилци сбира, бяла ги разпъжда” (нощта, денят, и звездите). В текста на старинна детска песничка се казва, че времето е кокошка, а звездите са яйца, снесени от нея.
Петелът пък е слънчев символ, защото неговото пеене предвещава изгрева. Часовете след полунощ се наричат петляно време и се измерват с пеенето на петлите: по първи петли (около един), втори петли (около три) и трети петли (към пет). Със звучния си глас петелът има способността да прогонва демоничните същества: вампири, караконджули и юди губят силата си и се изпокриват, щом го чуят. Затова след първи петли човек може необезпокояван да излиза от къщи и да тръгва на път. В някои райони на страната момите се закичват с пера от петльовата опашка – да ги пазят от уроки, от лоши срещи и магии. Петелът се свързва също и с идеята за плодородието и мъжкото начало, затова присъства в сватбените ритуали като символ на младоженеца.
В народната реч названието „пиле” се използва като събирателно за всички птици (напр. сокол пиле), а в частност – за малкото на кокошката. Като обръщение то се използва за мил и обичан човек: майката нарича пиле или пиленце детето си, момъкът или съпругът – любимата си. Описвайки любовта на Иво и Ралица в своята прочута поема, Пенчо Славейков обръща внимание на този детайл: „Зовеше я той „мое пиле”, поглед/ от нея не отвождайки, като/ от свое скъпо, ненагледно благо”. Образът присъства и в редица устойчиви фрази като например „пилешко сърце носи” за плах, страхлив човек, „пилешки мускули” – слаб и беззащитен, „от пиле мляко” – за богата трапеза, на която има всичко, дори и невъзможното.
Разказват се истории за магьосници, които имали необикновено пиле мамниче. Мътели го сами, като вземали първото снесено яйце на Велики четвъртък и го носели под мишницата си на голо, докато се излюпи. Вълшебното пиле хвръквало веднага и можело да носи на господарката си всякакви придобивки: пари, злато, накити. С чудната си песен то омагьосвало всички наоколо и те падали в несвяст – затова нощно време хората си запушвали ушите, за да него чуват или гърмели с пушки да го прогонят.
Прочуто е петровското пиле, което ритуално се принася в жертва на Св. Петър за празника му на 29 юни. Печено цяло или приготвено като курбан, с него се отговява след 14-дневния петровски пост, а част от месото се раздава на близки и съседи за здраве. Оттам и поговорката „Като прасе по Коледа, като агне по Гергьовден, като пиле по Петровден”.
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
В пловдивското село Златитрап днес, 11 юни, от 11.30 ч. ще открият в национален мащаб жътвената кампания 2024-та. Събитието е част от европейската инициатива "Хляб на мира" , която обединява дванадесет държави от Централна и Източна Европа...
От 7 до 9 юни Международният фестивал на историческите възстановки във Велико Търново ще събере на историческата крепост "Царевец" групи за исторически възстановки и свободни реконструктори от България, Гърция, Италия, Румъния, Словакия и Сърбия...