Една от тях е със звучното име „Кисело зеле”. В новия проект тя е в компанията на още десетина оригинални заглавия, носещи духа на ежедневието, емоцията на простите човешки радости и онова неповторимо усещане за празнично веселие, което създава музиката на ромите. Макар и представител на този етнос, Мартин никога не е бил „дете от гетото”. Роден е в София, музикантите в семейството му са няколко поколения. Дядо му е бил тромпетист в Царския оркестър, баща му – барабанист в оркестъра на Ибро Лолов.

Получил добра професионална подготовка у нас, Мартин продължава образованието си в Чикаго и Виена. Днес е един от популярните и търсени музиканти в австрийската столица, където живее от години. През 2005 г. получава Австрийската награда за уърлд мюзик, през 2006 г. – френската награда за джаз-инструменталист „Гюс Визьор”. Участва като композитор и музикант в постановката „Къщата на съдията” на Димитър Динев във виенския Бургтеатър. Пише музика за филма „Мисия Лондон” на режисьора Димитър Митовски, както и част от музиката за телевизионния сериал „Хъшове” на Александър Морфов и др.

В текстовете на песните, написани от Мартин на ромски език, са споделени и много лични преживявания. Сред тях е „Сар лен” – „Като река”. Красива музика и текст, който разказва за любовно разочарование и пролети сълзи – колкото река. Солист е Петър Янков.

Нека припомним, че преди години режисьорът Андрей Слабаков направи документален филм за Мартин. Тогава музикантът се завърна за първи път в родината си след десетгодишна емиграция. Лентата проследява посещението му в една от най-бедните ромски общности – циганската махала в Котел, където той няколко дена дава уроци на талантливи деца. Къде са тези деца днес – пет години по-късно? И успя ли филмът да вдъхнови поне част от младите роми да търсят път към успеха?

За мен това беше много интересен път – казва Мартин. – В Котел срещнах много талантливи деца. Не само в махалата, но и в Музикалното училище. И до днес сме във връзка, макар и от разстояние. Те ме намериха в социалните мрежи, задават ми въпроси за музиката. Старая се да им отговарям, да ги подкрепям. За мен музиката е най-добрата „интеграционна схема”. Макар че никак не обичам да се говори за интеграция на ромите – твърде много спекулации съм виждал, но няма да влизам в подробности. Искам отново да подчертая – музиката помага на хората да разберат и приемат различията помежду си. Тъжна или весела, тя зарежда хората с позитивизъм.