Приятелство и любов към музиката – така цигуларят Йосиф Радионов формулира тайната на 40-годишното успешно сътрудничество със своя колега Ангел Станков. Фактът, че и двамата постигнахме висоти в нашата професия, много ни помогна – убеден е той. Когато човек се съсредоточи само в една област, бързо се отегчава. Слава Богу, не станахме като членовете на някои известни камерни състави, които пътуват поотделно.

В нашата работа, въпреки че сме приятели от училище, ние сме и хора – допълва Йосиф Радионов. Всеки си има различни достойнства. Взаимно тези разнопосочни качества са от голяма полза. Двамата си помогнахме в индивидуалното израстване. Нещата вървяха паралелно – през тези четири десетилетия сътрудничество ние развивахме и солова, и педагогическа кариера. През последните години Ангел придоби голям опит и като диригент. Всички тези разностранни дейности обогатяват.

Тандемът, който е носител на многобройни престижни отличия, получава бойното си кръщение през 1975 г. Концертът се състоя в залата на Музикалната академия, а ние бяхме току-що завършили студенти и прохождащи преподаватели – спомня си проф. Радионов.

На 10 юли двамата виртуози за пореден път ще свирят в зала „България”, а зад диригентския пулт ще застане Константин Илиевски. В програмата са включени творби от Антонио Вивалди, Пабло Сарасате и Йозеф Сук. Дуото избира да представи два от концертите за две цигулки от Вивалди –- любим автор на публиката от всички възрасти. Пиесата „Навара” от Сарасате впечатлява всеки път, когато я изпълняваме. Решихме, че с празничното си звучене тези произведения са подходящи за финалния концерт от 85-ия сезон на Софийската филхармония – казва Йосиф Радионов.

До края на 2014 г. концертните изяви на музикантите са под мотото „40 години на сцена”. На изкуството им ще могат да се насладят меломаните от Пазарджик, Казанлък, Хасково и Варна.

На въпроса какви съвети дават на възпитаниците си в Националната музикална академия, Йосиф Радионов отговори:

Не е лесно в XXI в. да си класически музикант. Хората, посветили се на това поприще, като че ли предусещат трудностите, които им предстоят. Най-добрия съвет, който бихме могли да дадем на възпитаниците си, е личният пример. Да можеш като приятел с повече опит да им помогнеш да се утвърдят, да израснат професионално. И най-вече да не забравят човечността в отношенията си с колегите.

Ангел Станков подкрепя и допълва мисълта на своя приятел:

Това, което казва Йосиф, е най-важното. Аз ги съветвам първо да станат хора. Казвам им, че независимо че живеем в ера, в която парите са всичко, ние живеем и в дни на фалш. Често се изправяме пред нещо, което мислим за едно, а то оказва съвсем друго. С нашата професия човек няма да стане много богат или известен, но всеки ден се докосва до нещо истинско.