На 19 юли 1879 година княз Александър Първи издава указ, с който се назначават първите дипломатически представители на България в чужбина.

Съгласно Берлинския договор на Великите сили от 1878-а,след Руско-турската война от 1877-1878 г., българските земи са разделени на няколко части. Северна България и Софийска област влизат в Княжество България. Земите на юг от Стара планина са в автономната област Източна Румелия, все още под властта на султана. На 16 април 1879 г. е приета Търновската конституция. Според нейните клаузи, на следващия ден Първото велико народно събрание избира за монарх на Княжество България принц Александър Батенберг – княз Александър Първи. Три месеца след това Третата българска държава има своето първо правителство. Тодор Бурмов, по препоръка на княза, съставя кабинета и го оглавява на 5 юли 1879 г. За министър на външните работи и изповеданията е посочен Марко Балабанов.

От 1999 г. отбелязваме 19 юли като Ден на българската дипломатическа служба. Това ни дава повод да си спомним за първия ни външен министър – едно от най-ярките имена в аналите на българската дипломация. Видният общественик, юрист, политик, дипломат и публицист Марко Балабанов е роден на 14 март 1837 г. в град Клисура. С финансова помощ на заможни български търговци завършва право в Сорбоната през 1863 г. След Париж заминава за Германия, където в Хайделберг учи немски и посещава лекции по философия. След издаването на султанския ферман за учредяването на Българската екзархия, по настояване на някои български владици, отличникът на Богословското училище Марко Балабанов се завръща в Цариград. Веднага е назначен за главен писар на привременния Св. Синод. През 1871 г. е избран за представител и секретар на свикания в Цариград български църковно-народен събор, на който да се изработи Екзархийски устав.

След жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., видни българи организират тайни съвещания, на които се взима решение да бъдат изпратени двама души в Европа, за да запознаят тамошните правителства и кралски дворове със страданията на българския народ. Целта е поставянето на „българския въпрос” и издигане на искането за автономно управление. Екзарх Антим I се спира на Марко Балабанов и Драган Цанков и от август 1876 г. започва тяхната родолюбива мисия. Снабдени с препоръчителни писма, делегатите участват в множество митинги и събрания, успяват да се срещнат с едни от най-влиятелните политически фигури по това време. Разговарят с големия британски политик Уйлям Гладстон, с външния министър на Обединеното кралство лорд Дерби, в Париж – с външния министър Луи-Шарл Деказ и бившият премиер Луи Триер, в Берлин – с германския „железен” канцлер Ото фон Бисмарк. Изпълнили блестящо мисията си в Англия, Франция, Италия и Германия, те пристигат в Русия. Един от най-паметните дни от посещението е 11 декември 1876 г. – срещата с цар Александър ІІ в Зимния дворец в Петербург, която протекла по славянски топло. В словото си Марко Балабанов благодарил за подкрепата и изразил признателността на целия български народ, изтъквайки наличието на свещени връзки между българи и руси. След тези думи цар Александър ІІ се просълзил – факт, който впоследствие щял да бъде описан в статия във в. „България” от 20 февруари 1898 г. със заглавие „Царските сълзи”. Монархът заявил твърдото си решение да пристъпи към военни действия, ако мирните не дадат резултат. „Аз обичам мира и желая да се свърши всичко миролюбиво”– заявил руският император. „Не зная какво мислят да правят другите, в случай, че Турция не приеме доброволно това, що й се предлага, но аз няма да се задоволя тоз път с голи думи и с голи обещания. Ако работата не се свърши миролюбиво, както аз желая това от все сърце, и ако другите се задоволят само с думи, ние ще призовем на наша помощ Бога, ще тръгнем напред и ще изпълним длъжността си. Съобщете това, което ви казвам, на ония, които са ви изпратили.”

По време на дипломатическата мисия на Драган Цанков и Марко Балабанов в Европа, се провеждат и заседанията на Цариградската конференция (23.12.1876 – 20.01.1877), провокирана и от акциите на двамата българи. Въпреки че те не са допуснати до нея, оказват силно влияние върху европейските дипломати. Така посланиците на Великите сили дори успяват да засилят натиска си върху Високата порта за разрешаването на българския проблем. Двамата българи оказват влияние на руското решение за започване на войната от 1877-1878 г. „И днес, век и половина по-късно се спори дали Руско-турската освободителна война е израз на имперските интереси на Русия, или акт на хуманна, свободолюбива воля”, пише в предговора на книгата „Страница от политическото ни възраждане” от Марко Балабанов писателят Георги Данаилов, един от инициаторите на първото й преиздаване след 120 години през февруари тази година. „Мисля си, че отговорът е, и едното, и другото. Във всеки акт на алтруизъм може да се крие интерес и корист, само смъртта на бойното поле няма двойствен характер, а за България загиват хиляди руснаци”, добавя Георги Данаилов.

Мисията на двамата българи изиграва важна роля за поставяне и в последствие на решаването на „българския въпрос”. След събрания международен опит и кураж, Марко Балабанов става първият външен министър и заема този пост на 2 пъти – през 1879 и през 1883-1884 г. Драган Цанков e третият и осмият премиер на България.