Навършват се 100 години от началото на Първата световна война – една от най-унищожителните в историята. България се включва в нея през октомври 1915 година, наскоро излязла от двете кръвопролитни Балкански войни(1912-13 г.) Тя участва в тях, водена от желанието за национално обединение на земи извън границите на страната, населени предимно с българи. Втората от тях завършва с национална катастрофа.
Твърде пресни са били раните от Втората балканска война – казва в интервю за Радио България известният историк акад. Георги Марков. – Това е подтиквало управляващите да бързат да включат страната било към Тройния съюз, било към Съглашението. Българските пълномощни министри, които са били в основните европейски столици, са предсказвали, че войната ще бъде спечелена от Антантата, защото тя има огромни човешки и материални ресурси. И само един пълномощен министър – Димитър Ризов, в Берлин, е вярвал в победата на Германия. При това „наддаване” между двете воюващи коалиции цар Фердинанд и премиерът Радославов избират погрешно губещата страна, защото Германия наистина е имала най-силната армия, най-добре обучена и въоръжена, но тя не е могла да спечели срещу останалия свят.
След избухването на войната страната ни първоначално запазва неутралитет, успява да устои на предложенията и на двете коалиции.
Според мен обаче не е било възможно да запазим неутралитет, затова поне е трябвало да забавим с една година намесата, когато вече се е очертавала победата на Съглашението – посочва Георги Марков. – България застава на страната на Тройния съюз, армията ни жъне победи по бойните полета и в Македония, и в Поморавието, и в Добруджа, и оттатък Дунава – във Влашко чак до Молдова, но в края на краищата тази война е предварително загубена. Тя е продължителна и тежка война на изтощение.
Така страната ни ще претърпи втора национална катастрофа. Но, както посочва министърът на отбраната Ангел Найденов: България е единствената балканска държава, чиято столица не е превземана от чужда армия във войни от ХІХ и ХХ век. Ще отбележа и факта, продължава той, че нито едно българско военно знаме не е пленено. През тази война за родината са се сражавали близо милион български войници. Над 100 хиляди от тях останаха завинаги по бойните полета. В знак на признателност към техния подвиг са издигнати над 2500 военни паметника, но повече от 1500 български военни гробища в чужбина и до днес, за съжаление, са потънали в руини и донякъде в забрава.
За отбелязване на годишнината от Първата световна война и участието на България в нея е сформиран Национален комитет. В него са включени представители на президентството и правителството, на Министерството на отбраната, шефовете на Военната академия „Георги С. Раковски”, на Националния военноисторически музей и Националния исторически музей. И още: областни управители, военно-патриотични съюзи, Държавна агенция „Архиви”, учени от БАН, Българският културен клуб в Скопие в Република Македония и др. Една от задачите на комитета е възстановяване на забравените военни паметници. Ще има и научни конференции, посветени на основните бойни операции на българската армия и главните действащи лица в хода на войната. БНР и БНТ ще отразяват проявите, свързани с годишнината, очаква се да създават интересна и общественозначима медийна продукция.
Снимки: архив
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
На 6 януари православната Църква чества един от най-големите християнски празници – Йордановден, Кръщение Господне или Богоявление. Това е денят, в..
На 7 януари, Ивановден, Православната църква чества свети Йоан Кръстител, наричан още Предтеча. Той е връзката между Стария и Новия Завет -..
Днес отбелязваме 80 години от т.нар. "Кървава коледа". На 7 януари 1945 година започва масово избиване и малтретиране на хиляди българи във Вардарска..